Днес, 20 септември 2023г., Клуб „Отворено общество“ – Русе представи резултатите от проект ACF 935 „Обединени сили за развитие на общността“, който се реализира с финансовата подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани България в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Акцент на събитието бе представянето на доклад за резултатите от проучване на мнението на гражданите и бизнеса в Област Русе за равнището на обществено доверие в НПО и изграждане на партньорство в подкрепа на уязвимите групи на регионално ниво.
Въпросите от анкетата са изведени в различни групи по сходни признаци, като при всяка една от групите се цели да се изследват най-важните аспекти от функциите и всекидневната работа на НПО, на комуникирането и взаимодействието на третия сектор с гражданите и бизнеса. Разбира се, тези аспекти са в постоянна и неразривна връзка, често се преплитат, но отговорите на представителите на гражданското общество и на бизнеса от област Русе в крайна сметка очертават една, макар и моментна, картина и поставят добра основа за гражданско наблюдение, контрол и ефективно партньорство между НПО, институции и медии в подкрепа на най-уязвимите групи. Каквато е и основната цел на проекта „Обединени сили за развитие на общността“.
В проучването бяха включени 76 граждани и 24 бизнес организации от Русенска област.
Участниците в проучването са дали своето мнение доколко имат доверие в НПО и с това са допринесли за една по-обща оценка за тяхната дейност в област Русе. Известно е, че у нас неправителствените организации остават сравнително малко познати, често те са сред най-обсъжданите и най-критикуваните. В тези първи четири въпроса от анкетите – еднакво зададени и за гражданите, и за представителите на бизнеса, се определя не само степента на доверие, но и основните причини за това. От отговорите е видно, че в област Русе третият сектор се ползва с едно сравнително високо доверие – за всяка от целевите групи съответно 79% и 83% (сумарен резултат за напълно доверяващите се или по-скоро доверяващите се – като вторите са повече). Основните причини, които анкетираните граждани изтъкват за доверието си в НПО, са: наличието на преки положителни впечатления от дейността им, положителната информация за тях в медиите, компетентността на експертите им, независимостта им от държавните институции. Докато представителите на бизнеса посочват на първо място независимостта на НПО от държавните институции и финансирането им от чужбина. Недоверието към работата на НПО е в значително по-малка степен – съответно 9% при гражданите и 17% при бизнеса. И докато при бизнеса не са отбелязани други от възможните отговори, то сред анкетираните граждани има посочили и „не мога да преценя“ (12%), което те обясняват с липсата на информация, със срещаната противоречива в медиите информация за дейността на НПО (общо 38%). Сред причините за това да не могат да преценят дали имат доверие на неправителствените организации гражданите посочват още, че им липсват преки впечатления, не знаят откъде се финансират, от кого са зависими (общо 53% от съвкупността). Всъщност тази вариантност, допускана като алтернативни отговори във въпроса, макар и по доста специфичен начин показва леко колебание в търсенето на причина за липсата на преценка за доверието в НПО.
Известно е, че общественото доверие е сред най-значимите критерии за оценка на работата на всяка една институция и организация – в случая НПО, и то трябва да бъде обект на по-чести изследвания, за да се използва ефективен коректив на дейността. Защото въпреки посоченото доверие от респондентите в област Русе, НПО остават сравнително непознати за отделни групи от обществото.
Дали биха работили като доброволци за НПО? Близо две трети от анкетираните граждани отговарят положително и в случая може да се подчертае, че готовността на хората у нас да се включат в различни дейности на НПО е една положителна тенденция през последните години. Интересни са и отговорите, в които гражданите изразяват своите предпочитания в помощ на кои уязвими групи биха приели да работят за НПО. Всеки един от анкетираните е посочил по няколко отговора, като тук те са почти с равна тежест, тъй като и на въпроса отговарят по условие само ония, които са с положително мнение по въпроса за доброволчеството. Гражданите изразяват готовност са се грижат за хора с трайни увреждания, безработни младежи и продължително безработни лица, лица, пострадали от домашно насилие, както и за децата и младежите в социални услуги, безработните възрастни над 55 години. Разбира се, алтернативните отговори са с акцент и върху бездомните лица, жертвите на трафик на хора, лицата със зависимости, лицата, изтърпели наказание лишаване от свобода. Всъщност първите два отговора в таблицата – за бежанците като уязвими групи, дават известна представа за нагласите и в регионален мащаб по отношение на бежанците – към всички и към тези от Украйна в частност. В този смисъл макар и налични отговорите са твърде малко в сравнение с останалите.
Пълния текст на доклада може да намерите на http://www.oscrousse.org/projects/current/norway/
Един от резултатите по проекта е създадения актуален регистър на НПО в Русенска област с описание на техния профил и услуги.
Информация за актуалния регистър може да се намери тук:
