Валентин Маринов от Бяла ще лежи 4 години и 6 месеца ефективно за смъртта на 18-годишния Алекс от Бяла. Това реши тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС), който оставя в сила решението Апелативен съд – Велико Търново (АС – Велико Търново) по в.н.о.х.д. № 237/2020 г. Реално Валентин Маринов почти е излежал присъдата си, тъй като бе задържан през лятото на 2017 г.
Решение № 60201/10.01.2022 г. по наказателно дело № 517/2021 г. не подлежи на обжалване. До производството се стигна след протест и жалба на частните обвинители и граждански ищци, като делото бе разгледано за трети път от ВКС.
С присъда от 14.11.2018 г. на Окръжен съд – Русе Валентин Маринов е признат за виновен в това, че на 08.07.2017 г. в гр. Бяла умишлено умъртвил Алекс А., като деянието е извършено по хулигански подбуди и смъртта е настъпила на 15.07.2017 г. Осъден е на „лишаване от свобода“ за период от 20 г., както и да заплати на гражданските ищци и частни обвинители (родителите на пострадалия) по 100 000 лв. на всеки от тях – обезщетение за неимуществени вреди.
С решение от 04.06.2019 г. АС – Велико Търново изменя присъдата, преквалифицира деянието на причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда и намалява наложеното наказание от 20 г. на 3 г. „лишаване от свобода“. Тричленен състав на ВКС отменя това решение поради необходимост от изслушване на комплексна съдебно-медицинска експертиза с участие на физик и връща делото за ново разглеждане.
С решение от 30.01.2020 г. апелативният съд намалява наказанието от 20 г. на 4 г. „лишаване от свобода“. Съдебен състав на ВКС отменя и второто въззивно решение поради липса на проявена активност от съда да събере доказателства за поведението на пострадалия непосредствено преди инцидента.
В изпълнение на указанията на ВКС АС – Велико Търново постановява трето въззивно решение. С него налага на подсъдимия наказание от 4 г. и 6 м. „лишаване от свобода“.
Тричленният състав на ВКС намира, че при установените от въззивния съд факти, които касационната проверка възприема, са неоснователни доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради неправилна доказателствена дейност на АС – Велико Търново, поради което искането за отмяна на контролираното решение и за потвърждаване на първоинстанционната присъда не може да бъде уважено.
Върховните съдии възприемат фактическите изводи на апелативната инстанция, че смъртта на Алекс А. е настъпила в резултат от получена тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепа и контузии на мозъка, която е причинена от удар на главата в земята, след падане по гръб от собствен ръст. „Пострадалият е паднал на земята след нанесен удар от подсъдимия Маринов в областта на лицето, съвместно със загуба на равновесие от негова страна, поради алкохолното опиване, в което се намирал, и отдръпването му назад с цел предпазване от същия удар“, се казва в мотивите. Възприетият механизъм на получаване на увреждането е потвърден изцяло чрез повторния разпит на вещите лица, изготвили три от съдебномедицинските експертизи, включително и от наличните доказателства за проведените прегледи и изследвания преди настъпването на смъртта, по време на болничното лечение.
Според съдебния състав на ВКС е напълно правилен фактическият извод на апелативния съд, че ударът, нанесен от подсъдимия, е бил с неголяма сила, за което свидетелства липсата на видими следи по лицето на Алекс А. – отоци, кръвонасядания, синини или каквито и да било други видими външни увреждания, които се получават при нанасяне на силен удар в областта на лицето. Пострадалият е бил под непрекъснато медицинско наблюдение от приемането му в болничното заведение, непосредствено след получаване на травмата, до настъпването на смъртта, като всички получени увреждания са установени и описани детайлно в историята на заболяването и в изготвените медицински експертизи. От повторния разпит на вещото лице, прегледало пострадалия преди настъпването на смъртта, е изяснено с категоричност, че в областта на лицето не са били налични следи от увреждания под формата на рани, охлузвания, кръвонасядания, отоци и др., които да обективират нанесен силен удар в тази област, както и че по принцип човешкото лице няма такива зони, които да забавят появата на видими увреждания от удар със значителна или средна сила. Аналогични изводи се съдържат и в комплексната медицинска експертиза. „При тези медицински данни относно последиците от нанасяне на удар с ръка в областта на лицето, съгласно които липсата на външни увреждания е възможна само при нанасяне на удар с неголяма сила, правилно въззивният съд е заключил, че ударът, който подсъдимият Маринов е нанесъл в лицето на пострадалия, е бил слаб и с неголяма сила“, пишат в мотивите си върховните съдии.
Неоснователни са и исканията в протеста и жалбата по отношение на правната квалификация на деянието. В мотивите на ВКС се казва, че искането на прокурора за квалифициране на деянието като умишлено убийство при форма на вината евентуален умисъл е неприложимо спрямо възприетите факти относно вида, характера и интензитета на упражнената от подсъдимия слаба сила спрямо пострадалия, което изключва възможността той да носи отговорност за това, че е предвиждал или допускал настъпването на смъртта на пострадалия като резултат от това свое въздействие върху него.
Според върховните съдии при тези фактически данни правната оценка на въззивния съд е правилна. Те напомнят в мотивите си: „В съдебната практика и теорията безпротиворечиво е прието, че квалификацията на деянието като причиняване на смърт по непредпазливост зависи от вида на умишлено причинената телесна повреда, съответно по чл. 128, 129 или 130 от НК. Ако от умишлено причиненото по-леко по вид телесно увреждане настъпят по-тежки усложнения и смърт, които деецът не е искал или допускал, отговорността за настъпилата смърт следва да се квалифицира във връзка с по-леката телесна повреда, която е причинена умишлено, тъй като по-тежките увреждания са причинени по непредпазливост (Решение № 8 /1990 г. на ОСНК на ВС).“
Тричленният състав на ВКС приема, че в рамките на правилно възприетите фактически положения въззивният съд е приложил правилно закона, поради което решението, предмет на касационната проверка, следва да се остави в сила.
