Скъпи сънародници,
Уважаеми дами и господа,
На 19 април ще гласуваме за 52-ро Народно събрание. През последните години нито мнозинствата в парламента, нито правителствата имаха достатъчно политическо дълголетие, за да осигурят стабилно управление. За пет години гласувахме седем пъти за национални избори. Не липсваха и опити от политици и партии да ни разколебават, да ни внушават, че всеки път изборите са излишни, че нищо няма да се промени и всичко ще потече по старому след изборите. Но ние гласувахме, защото не ни е безразлично как живеем и каква държава ще оставим на децата ни.
В неделя ще гласуваме за осми път. Изборите са много важни и решаващи. Избори, които ще предопределят пътя на България оттук нататък. Избори, които ние изпълваме с очаквания и с надежди.
Преди няколко месеца хиляди българи излязоха на улиците и площадите на протест. Те си поискаха държавата обратно. Поискаха държава, изчистена от корупция. Поискаха държава, която да въздава справедливост. Държава, която да чертае бъдеще. Държава, която да уважава. Протестите показаха, че няма власт, която да е по-силна от гражданите.
Знам колко трудно е да се правят избори през пролетта на 2026 година. Към все още неотшумелите проблеми от въвеждане на еврото и скочилите цени се прибавиха и човешки, разбираеми, естествени страхове от новия конфликт в Близкия изток и последствията от него. Четири години вече продължава и войната в Украйна. Световните конфликти влязоха в домовете ни. Разбираема е тревогата за бъдещето. Разбираемо е, ако всеки един от нас се изкуши да се затвори в собствената си крепост. Разколебани, невярващи, че нещо можем да променим, защото отново заплахата от купени гласове казва: „Да, вие гласувате, но ние ще направим сглобка, а стабилно правителство – едва ли“.
Но, скъпи съотечественици в България и извън пределите на родината, има и друг път. И това е пътят на моя глас, на вашия глас, пътят на всеки един от нас. Да пуснеш бюлетината не е само да отделиш един час в неделния ден. Това означава акт на принадлежност към нацията ни. Означава, че искаш да бъдеш част от амбицията за просперираща България. Означава, че държиш на гласа си. Че искаш да си отговорен пред страната си. Това означава свобода и отговорност – собствена, лична, пред семействата, близките, обществото. Това означава, че настояваме за легитимни институции и за държава с авторитет. Да участваме в изборите означава, че всеки един глас може да се окаже решаващ, за да затворим отровната язва на купения вот.
Аз държа на моя глас. Сигурна съм, че и вие държите на вашия. Неговата стойност е изключително висока и неподвластна на каквито и да било чужди влияния и интереси, защото ние, българите, сме със самочувствие, че правим нашите избори – български избори за български политици. Моят глас е моето Аз и то не може да бъде преотдадено на никого.
Уважаеми дами и господа,
Нека да гласуваме, но да мислим и за деня след изборите, когато ще живеем и ще работим заедно. Когато политическата интрига ще отшуми, но ние трябва да се грижим за неотложните проблеми, които стоят пред страната ни. Затова е необходимо час по-скоро работещо Народно събрание. Необходимо ни е правителство с капацитет и с категорична подкрепа.
С дързост и сила, с ум и разум заедно да преведем страната през кризите – от приемане на нов държавен бюджет до това да осигурим „българския всеки ден“ с доходи, икономика, образование, култура. Трябва да гласуваме, защото знаем, че след деня на изборите ще имаме нужда от силни хора, от силни лидери. Ще имаме нужда от силна външна политика – европейска, предвидима за нашите международни партньори, но и в интерес на българските граждани.
Позволете ми да завърша с думи, вдъхновени от стиховете на един от най-големите съвременни български поети – Николай Милчев. Дайте гласа си, за да не бъде той само звук, а смисъл и надежда. България има нужда от глас на надеждата.
