Кръгла маса на тема „Народният съд – памет и рефлексии, 80 години по-късно“ се проведе днес в Русе. Форумът се организира от Международното дружество „Елиас Канети“ и Държавна агенция „Архиви“. Инициативата е под патронажа на областния управител Драгомир Драганов, който каза, че този репресивен режим без съд и присъда е посегнал на цвета на нацията – на най-интелигентните, на най-образованите хора.
В кръглата маса участва и Боян Балкански – внук на убитите Тонка и Нико Просеничкови. „За първи път усещам някакъв полъх на промяна в отношенията на хората към този тежък момент за България, когато идват партизаните и почва масовото убийство“, каза той. По думите му от няколко години държавата се стреми да се правят масово помени.
„Идват политици, идват духовни лица, представители на средствата за масова информация, правят са снимки, говорят са хубави неща по време на помените, но всичко свършва там. И накрая всеки човек остава със себе си, със своята истина. За съжаление много късно за себе си разбрах истината. Като студент завърших „История и археология“ в Софийския университет. През цялото време ми казваха – „Добър си, но не си наш“, каза Балкански.
Той разказа как, след като завършил висшето си образование, искал да бъде оперативен работник в МВР, но в началото семейното наследство му попречило. Така бил разпределен да работи в музея в Благоевград. „Останах разочарован и разбрах тогава, че ми тежи това, че съм внук на убити от Народния съд. Преживях горчивата чаша да бъда отхвърлен от мерака ми да стана ченге. Реших обаче, че го искам на всяка цена“, обясни Балкански. Тогава баща му – известният художник Ненко Балкански, имал познат, който работел близо до Тодор Живков. „Човекът на баща ми обяснил на другаря Живков, че има едно добре момче, но с лошо семейно наследство. Тогава другаря Живков се сетил, че баща ми е известен художник и поискал да бъде нарисуван от него“, разказа Боян Балкански. По време на срещата между Живков и Ненко Балкански художникът му обяснил, че синът му иска да работи в системата на МВР. Така Боян Балкански го направили младши лейтенант в Първо районно управление в София. Но колегите му там отново се държали с него като с чужд.
Председателят на международното дружество „Елиас Канети“ проф. дфн Пенка Ангелова заяви, че понятие „Народен съд“ не може да има и това е злоупотреба с думи. Според нея това важи и за т. нар. „Възродителен процес“.
В срещата участва и директорът на Държавна агенция „Архиви“ доц. д-р Михаил Груев. По негови думи начинът, по който е замислен т. нар. „Народен съд“ – с процедурите по подбор на съдиите, на народните изпълнители, със съдебната процедура, е за унищожаването на целия буржоазен елит на България.
„Като казвам унищожаване, имам предвид не само във физическия смисъл, но и във всякакъв друг смисъл – дори тези, които не получават смъртни присъди, се превръщат след това в маргинали, както и техните семейства и близки“, каза доц. Груев. Според него разговорът за „Народния съд“ не е проведен в рамките на обществото, но и в рамките на семействата. „Това е престъпление, което е планирано, замислено и реализирано като мащабен проект, целящ да промени цялата социална тъкан на българското общество, което в крайна сметка се и случва. Това е най-мащабното кръвопролитие в следосвобожденска България“, каза доц. Груев.
Той заяви още, че общо 2730 са произнесените смъртни присъди в онова време, като най-вероятно убитите са около 18 000 – 20 000 души. „Убитите без съд и присъда са хора, за които не е издаден дори и смъртен акт. Това е причината голяма част от тях да останат анонимни“, каза доц. Груев.
Той добави, че в Държавна агенция „Архиви“ има огромна документация по въпроса. „Документите на Народния съд са запазени в тяхната цялост. Дигитализирали сме 13-те централни състава, които съдят министрите, царските съветници, депутатите от правителственото мнозинство. Но има още 65 провинциални състава, което е още много работа по дигитализацията на тези документи и по придаването на публичност на информацията, която се съдържа в тях“, поясни доц. Груев.
