В почти всяка четвърта проверка за коректно отчитане на продажбите от търговци в Русенска област е констатирано нарушение. От началото на юни инспекторите от Главна дирекция „Фискален контрол“ са извършили 114 проверки за издаване на касови бележки, в следствие на които са съставили 27 акта за установяване на административно нарушение. Причините се простират от липса на касов апарат, през неиздаване на фискален бон и неправилни реквизити в него до редица неспазвания на Наредба Н-18/2006 г. на МФ и други нормативни актове.
Много русенци са посещавали гръцките курорти и други туристически дестинации в Европа, където са видели добри практики и затова все повече граждани се интересуват как сами да разкриват некоректните търговци. Най-голямата възможност за това е получаването и внимателното разчитане на фискалния бон.
Фискалният бон, наричан популярно касова бележка, е първичен счетоводен документ, който се издава от търговеца, за да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки и услуги. Това става с фискално устройство (ФУ) т.нар. касов апарат, който трябва задължително да е свързан електронно с НАП. Фискалният бон се издава при плащане в брой, с дебитна или кредитна карта, ваучер, чек или други, заместващи парите платежни средства. Той трябва да се съхранява от купувача до напускането на търговския обект, като за неспазването на това изискване е предвидена глоба от 5 лв.
Има определени елементи, които всека истинска касова бележка трябва да съдържа, но за по-лесно и бързо клиентите задължително трябва да проверяват за поне три:
- Име, адрес на обекта и номера на БУЛСТАТ на търговеца.
- Символите “BG”, обградени от контура на географската картата на България, които се намират в долния ляв ъгъл на касовата бележка и показват, че касовия апарат е свързан с НАП.
- Надпис “ФИСКАЛЕН БОН” или “СИСТЕМЕН БОН”. Системният бон се издава от някои големи търговски магазини и вериги, които регистрират и отчитат продажбите си от няколко касови апарата свързани в интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Всякакви други надписи като: „служебен бон“, „междинна сметка“ и дори подвеждащото „Моля, изисквайте ФИСКАЛЕН БОН“ не са предназначени за данъчна отчетност.
Други важни реквизити са: име или номер на касиера; наименование, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; обща сума за плащане в левове и стотинки; дата и час на издаване; индивидуални номера на фискалното устройство и фискалната памет; номер касово място за лицата, работещи с контролна лента на електронен носител (КЛЕН); номер на обекта при Електронна система с фискална памет; контролно число на документа; номер и дата на фактура при плащане по доставка с непрекъснато изпълнение, за която има издадена фактура, а също и двумерен баркод (QR код).
Има търговци, които не са задължени да издават фискален бон, заради спецификата на дейността им. Такива случаи са – продажбите на самолетни билети; на билети или карта за градския транспорт; на талон за паркиране в зоните за платено паркиране; на вестник, списание или талон от хазартни игри. Не са задължени да издават касова бележка и наемодатели, които са физически лица, както и лица, упражняващи свободна професия – адвокати, нотариуси и др. Държавните и местни органи също неиздават фискален бон, както и банки, финансови къщи, пенсионноосигурителни дружества и др.
От офиса на НАП в Русе напомнят, че право на всеки клиент е да поиска фискален бон при покупка като гаранция за стоките и услугите, които получава. Потребителите могат да проверяват дали касовите бележки, които търговците им издават, са истински или фалшиви, като направят по интернет справка дали те са получени в сървърите на приходната агенция. Това е възможно с мобилното приложение на НАП – NRA Mobile, което сканира QR кода върху бележката. То може да се изтегли през App Store за телефони с операционна система iOS или през Google Play.
Сигнали за нередности при издаване на фискален бон могат да се подават на националния телефон на НАП 0700 18 700 в Информационния център на агенцията.
