Изложба с първомартенски поздравителни картички ще бъде открита днес, 1 март, от 12.30 ч в Историческия музей в Русе. Показани са експонати, събирани от етнографите на музея и дарени през годините. Те проследяват традициите и тенденциите в първомартенската обредност.
В края на 19 век под влияние на западноевропейската култура в България започват да се разменят благопожелания чрез илюстровани пощенски картички. Първите честитки за Баба Марта си разменят младежи от интелигенцията. В началото на 20 век в България не се произвеждат достатъчно картички, а обвързани с темата за Първи март няма. Ползват се вносни – най-вече немски, с романтични сюжети или с изображения на девойки и актриси, за които прикрепят мартеничка.
В периода между двете световни войни, във връзка с движението „Родно изкуство“, се появяват картички, специално създадени за Първи март. Те съдържат етносюжети, символи на пролетта или Баба Марта. Модели за тях рисуват известни художници като Вадим Лазаркевич.
Заради следвоенната криза се появяват ръчно рисувани картички. През 60-те години на 20 век родната индустрия започва да произвежда множество и разнообразни първомартенски картички на достъпни цени. От края на 60-те – началото на 70-те години на 20 век честитенето на Баба Марта с илюстрована картичка става масово явление. В семействата с деца в пощенския плик винаги има и пластмасова брошка-мартеница.
Макар и в по-голяма степен виртуални, картички за Баба Марта се разменят и днес.
