Изложба, посветена на 50 години от намирането на Боровското съкровище, показа днес Русенският музей.
На откриването, което се състоя пред Лапидариума на музея, проф. Николай Ненов подчерта емблематичното място на Боровското съкровище в разказа за древните траки и тяхната митология, тъй като множество от сцените по каничката от съкровището представляват „видим мит“, по думите на проф. Иван Маразов. Знанието за траките е важно за всички нас, тъй като ни вписва в европейския културен маршрут „Дунавския път на Желязната епоха“.
За мястото на съкровището говори д-р Върбин Върбанов, който го вписа в контекста на гетския свят и уточни, че множеството могили в региона на Борово имат силен потенциал за изграждане на презентационен център и туристическо място, тъй като са белег за силна местна власт.
Надя Стоянова, дългогодишен уредник на музея и съпруга на археолога Димитър Иванов, извършил разкопките през декември 1974 г., разказа спомените си от времето на откриването. В началото на зимата Димитър Иванов бил повикан да огледа случайно събрани находки от землището на селото, когато станало ясно, че местен тракторист е намерил „тенекийки с изображения“. След като вижда първите два ритона, археологът реагира бързо и организира спасителни разкопки, благодарение на което се събира съкровището във вида, в който го познават всички. „Ако не беше бай Ради от читалището, който да покани Митко, за да види какво са събрали местните хора, съкровището щеше да се разпилее на части и нямаше да го има“, спомня си Надя Стоянова.
Днес Боровското съкровище е едно от най-разпознаваемите у нас, а в момента гостува в Канадския музей за история като част от изложбата „Първите владетели на Европа“.
Снимките по постерите на изложбата са на Адам Ваго, фотограф от Фийлд Мюзиъм, Чикаго.
