Доротея Драгоева от Щръклево търси помощ за тежко пострадалия си баща. Емоционалният й призив е заради секундата, променила живота на баща й Иван Драгоев – катастрофа с мотофреза.
Ето какво споделя Доротея и как може да помогнете на жителя на Щръклево:
Казвам се Доротея и никога не съм си представяла, че ще се наложи да моля непознати хора за помощ. Но днес нямам друг избор.
Пиша тези редове със свито сърце и със сълзи в очите. Пиша ги с надеждата, че ще стигнат до хора, които ще повярват в баща ми и ще му помогнат да продължи най-тежката битка в живота си.
Баща ми е човек, който никога не е искал много от живота. Не е търсил богатство, не е мечтал за скъпи коли или луксозен живот. Единственото, което искаше, беше да работи честно, да се прибира вечер при семейството си и да живее спокойно в родното си село Щръклево, близо до Русе.
Работеше в шивашка фирма в Русе, а всяка свободна минута прекарваше на село. Там беше неговият свят. Отглеждаше кози, кокошки и зайци. Казваше, че най-хубавата храна е тази, която сам си произвел. Беше човек, който винаги мислеше първо за другите, а после за себе си.
Само три дни преди катастрофата сбъдна една своя малка мечта – купи си мотофреза. Тъй като почти всеки имаше в селото, искаше и той. Беше толкова щастлив, че непрекъснато ми говореше за нея. Разказваше ми как трябва да разработи двигателя, как ще я кара внимателно и какви планове има. Усмивката му беше като на малко дете, което най-накрая е получило мечтаната си играчка.
На 15 май, около 20:00 часа, когато навън все още беше светло, баща ми излезе да покара новата си мотофреза. Стигнал табелата на селото и решил да измине още малко разстояние, за да разработи двигателя. Само след около 100 метра животът му се преобърна. Автомобил го удари отзад и за секунди промени живота на цялото ни семейство.
За секунди животът на баща ми свърши такъв, какъвто го познавахме.
Започна борба за оцеляване.
Лекарите дни наред се бориха да го спасят. Последваха множество тежки операции. Девет счупени ребра. Увредени бели дробове. Вътрешен кръвоизлив. Тежко счупен крак. Счупени прешлени на гръбначния стълб. Тежко увреден гръбначен мозък.
Всеки следващ ден беше изпитание.
Видях най-силния човек, когото познавам, прикован към болнично легло, зависим от лекари, апаратура и чужда помощ.
Най-тежко беше да чуя думите на лекарите, че пътят пред него ще бъде много дълъг и изключително труден.
Днес той все още е в болница.
Предстоят му продължително лечение, ежедневна специализирана рехабилитация, медицински грижи и помощни средства. Възстановяването може да продължи година, две, а може би и повече. Никой не може да ни обещае какъв ще бъде крайният резултат. Но всички са категорични в едно – без продължителна рехабилитация шансът му да постигне максимално възстановяване е още по-малък.
След катастрофата загубихме не само спокойствието си. Наложи се да продам животните, които баща ми гледаше с толкова любов, защото вече нямаше кой да се грижи за тях. Дворът, който винаги беше пълен с живот, днес е пуст. А човекът, който не можеше да стои на едно място, днес не може сам да стане от леглото.
Всеки ден, когато го посещавам, се опитвам да бъда силна. Усмихвам се пред него, окуражавам го, държа го за ръката. Но когато изляза от болницата, се разпадам. Защото виждам болката му. Виждам безсилието му. Виждам как човекът, който цял живот е помагал на всички около себе си, днес има нужда някой да му помогне.
Това е моят баща.
Човекът, който ме научи да бъда честна, трудолюбива и никога да не се отказвам.
Човекът, който винаги намираше сили да ми каже: „Всичко ще се оправи.“
Днес аз искам да мога да му кажа същото.
Но не мога да се справя сама.
Разходите за лечението, продължителната рехабилитация, медицинските грижи, специализираните центрове и необходимите помощни средства са непосилни за нашето семейство.
Затова ви моля…
Ако можете – помогнете ни.
Всяко дарение е надежда.
Всяко дарение означава още един ден лечение.
Още една рехабилитация.
Още една възможност баща ми да се бори.
Ако не можете да дарите, моля ви, споделете тази кампания.
Едно споделяне може да достигне до човек, който ще промени живота на баща ми.
От цялото си сърце благодаря на всеки, който ще застане до нас.
Дори никога да не успея лично да ви благодаря, знайте, че вашата добрина ще остане завинаги в сърцата ни.
Благодаря Ви!
