А ето и словото на Русенския митрополит Наум, по случай отбелязването на десет години митрополитско служение, 12 май 2024 г.:
Христос воскресе!
Ваши Високопреосвещенства,
Ваши Преосвещенства,
Всечестнѝ отци,
Уважаеми представители на държавната и местната власт,
Обични в Господа братя и сестри,
Със смирение и благодарност към Всеподателя Бога за Неговата щедрост и велика милост отбелязваме днес десетата годишнина от началото на нашето от Бога отредено ни митрополитско служение в Русенска епархия.
С отеческа любов и признателност към поверените ни от Христа Спасителя клир и Божи народ правим равносметка на изминатия път, на постигнатото през това десетилетие и размишляваме над това доколко достойни сме били за отредения ни жребий. Доколко сме успели да допринесем към духовния и църковен живот в богодаруваната ни епархия и какво сме сторили за нейния възход и благопреуспяване, градейки върху темелите, положени от нашите именити предшественици.
Без преувеличение можем да кажем, че най-важното, което чувстваме днес – десет години подир началото на нашето митрополитско служение тук – е дълбоката и искрена радост. Радост и благодарност заради възможността да бъдем заедно и да живеем живота в Христа Иисуса, с вяра в Него и в даруваното ни от Него спасение, с надежда за възкресение и живот вечен, с любов към Бога и към ближния, на която любов се учихме взаимно през всичките тези години. И ако днес пред всички вас можем да споделим кое е нашето най-силно желание, то е щото тази радост и тази взаимна любов никога да не отстъпват от нас, независимо от мястото на което се намираме, а да ни съпътстват и занапред – през всичките отредени ни от Бога дни и години в общностния ни живот като „църква на живия Бог“ (1 Тим. 3:15).
Трудно е да изредим стореното и постигнатото през изминалото време, нито да го оценяваме: дали то е било много или малко, достатъчно или недостатъчно. За всичко това ще се погрижат историята и паметта на Църквата. От себе си обаче можем да кажем, че онова, което сме направили, вършехме с радост, с отдаденост на делото и с осъзнаване на високата отговорност, лежаща върху нас като кириарх на обичната ни Русенска епархия. Опитвахме се – според силите и възможностите си – да бъдем полезни на всекиго, за всички държахме отворени вратите на светата Русенска митрополия и нито за миг не се възгордяхме в мислите си поради висотата на отреденото ни служение.
Днес, гледайки към онова, което стои пред нас, молим Господа да ни съхранява и укрепва и занапред, да ни благославя от небесните висоти и да ни дарува здраве и сили, за да продължим, по думите на св. ап. Павел, да се усъвършенстваме взаимно „в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово“.
Благодарим на събратята архиереи от Румънската православна църква, които съслужейки днес с нас, за пореден път ни засвидетелстваха братската си в Христа обич, а чрез тях отправяме и своята признателност към Негово Блаженство Румънския патриарх Даниил, който винаги е проявявал голямо внимание и уважение към наше смирение.
Не на последно място сме признателни и на нашите събратя архиереи от родината, които пристигнаха в престолния ни град, за да споделят този празник.
Божията всеопрощаваща любов, благодатта и мирът на нашия Господ и Спасител Иисус Христос и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас, амин!
