До два месеца Министерството на земеделието и храните трябва да представи пред парламента проект за преразпределение на средствата, предвидени за интервенции в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. с цел постигане на по-справедливо разпределение на директните плащания. Това реши със 151 гласа „За” парламентът по предложение на ДПС.
По инициатива на Движението в пленарна зала днес се проведе изслушване на земеделския министър Кирил Вътев и разискване относно политиката на правителството за развитие и защита на селскостопанското производство в България, осигуряващо храни от първа необходимост за населението като хляб, мляко и млечни продукти, месо, плодове и зеленчуци.
С приетото решение Народното събрание възложи на МЗХ и на УО на Стратегическия план да подготвят съответните промени в плана и да ги внесат за одобрение в Европейската комисия.
Парламентът възложи още на МЗХ в срок от 6 месеца да представи пред НС План за възстановяване на напоителните системи и механизъм за предоставянето на вода за напояване на селскостопанските производители на поносими цени.
До 3 месеца МЗХ трябва да представи пред парламента и конкретни мерки за национално подпомагане на уязвимите сектори – мляко, месо, плодове и зеленчуци, и пчелен мед.
Решенията, които днес разискваме по предложение на ПГ на ДПС, са неизбежният отговор на проблемите на малките и средни земеделски стопанства в страната, в защита на селскостопанското производство и гарантиране на продоволствената сигурност, каза народният представител от Движението Ализан Яхова в отношение на ПГ на ДПС по време на разискванията.
Продоволствената сигурност е осигуряване на достатъчна и безопасна храна, но и храна на достъпна цена, подчерта тя. И съобщи, че земеделието се намира в безпрецедентна криза и данните доказват това.
Приемането на тези решения е изключително важно за най-засегнатите сектори от пандемията и от войната в Украйна – българските животновъди и производителите на плодове и зеленчуци, каза Яхова.
Според нас от ДПС стратегическата важност на сектор земеделие изисква диалог и обединение. Целта на Движение за права и свободи с това разискване днес е всички да се обединим в намирането на решенията на проблемите на българските земеделски производители, посочи още народният представител от ДПС.
Малките земеделски стопанства са основен приоритет на ДПС през последните години, независимо дали партията е в опозиция или в управлението на страната, категорична бе Яхова.
Тя подчерта, че първото неотложно решение е промяната на Стратегическия план, защото в момента секторът се развива в условия на криза, но и с необходимост от осигуряване на дългосрочен хоризонт на развитие.
Стратегическият план трябва да е максимално полезен за българските производители, посочи Ализан Яхова.
Сравнителен анализ на одобрените стратегически планове по ОСП, изготвен от ЕК, показва, че България е сред държавите с най-нисък интензитет на годишно финансиране на хектар използваната земеделска площ. При средно 352 евро годишно/ха, в България интензитетът е под 250 евро/ха годишно плащане.
Според оценка на ЕК относно уместността на интервенциите и разпределението на финансирането в българския Стратегически план интеграцията между екосхемите и останалите интервенции е относително ниска, финансирането е разпределено върху голям брой /99/ интервенции, като за някои е разпределено относително малко финансиране. Това разпределение рискува да разпръсне подкрепата и се препоръчва по-нататъшна консолидация, съобщи Ализан Яхова.
Браншовите организации също настояват за промени в Стратегическия план.
Екосхемите са разписани по начин, по който няма да са работещи, каза Яхова и настоя за по-справедливо разпределение на директните плащания.
Ставките не отговарят и не покриват допълнителните разходи, които фермерите имат. Земеделските стопани няма да могат да се възползват от съответните схеми, защото разходът, който трябва да направят, за да отговарят на изискванията е много по-голям от компенсаторното плащане, което ще получат, посочи още Ализан Яхова. И заяви: „Както животновъдите, така и производителите на плодове и зеленчуци, и други сектори настояват за преразглеждане на Стратегическия план.”.
Според нея вторият важен въпрос е осигуряване на национално финансиране чрез държавни помощи, което да обхване тези направления и особено малките фермери, извън обхвата на интервенциите по плана.
Запазването на родното производство може да бъде постигнато чрез осигуряване на висока ликвидност на земеделските производители и дофинансиране чрез държавни помощи, за да могат българските фермери да покриват извънредните разходи, каза Яхова.
Малките земеделски стопанства имат принос за продоволствената сигурност и автономност на страната и ЕС. В тази връзка, за да се предотврати намаляването на броя на земеделските стопанства, е необходимо усилията да се насочат към подкрепа за продължаване на селскостопанската дейност, категорична бе тя.
Яхова съобщи, че извън обхвата на държавната помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ (която се предоставя през настоящата 2023 г.) остават земеделски стопани, които отглеждат в стопанството между 6-8 крави и техните приплоди, които попадат в категорията „малко стопанство“ (според дефиницията за категориите стопанства – малко е със СПО между 8 000 и 30 000 евро).
На база последните данни от МЗХ за броя на животните в България, това означава, че обект на подпомагане по тази държавна помощ са само 26,9% от стопанствата в България, отглеждащи млечни крави. Останалите 73,1%, в които броя на животните е до 9 животни остават извън обхвата на подпомагане. Това са 1 531 земеделски стопанства, които са извън подкрепа.
