Русенският майстор на гъдулки Антон Антонов се занимава със занаята отблизо 50 години. В ателието му в Дунавската задруга на майсторите на народни художествени занаяти на ул.“Витоша“ работата кипи непрестанно – в момента се труди над гъдулка, която е именувал „юношеска“, тъй като за тийнейджъри. Казва, че гъдулките се търсят много, защото в България са останали само трима-четирима майстори, от които двама-трима са действащи.
За да стане един инструмент добър, дървото трябва да бъде идеално изсъхнало, разказва Антон Антонов. Видът му няма значение, освен че трябва да е твърдо и плътно. Самият той е изработвал гъдулки от орех, черница, череша, акация, ясен, явор. „Ние не се състезаваме с колегите кой ще изработи най-добрата гъдулка, защото най-добрата гъдулка я оценява самият музикант. Музикантите са много капризни в хубавия смисъл на думата и държат на качеството на инструмента, както на самата изработка, звучност, струните също са един важен фактор за самия инструмент. Изработваме тракийска гъдулка с тракийски строй, който се е наложил с времето. Някои от струните аз си ги изработвам, те са от стоманена тел, която сам си навивам. Другите, които са с обшивка, тях ги купувам, защото нямам специална машина“, обяснява майсторът.
Антон Антонов се е запалил по изработката на гъдулки, след като се е уволнил от казармата. „Моят вуйчо, който е от град Ветово, беше музикант, сам си правеше гъдулките и дойде любовта към този инструмент. Ходил съм при доста майстори, които не казваха доста за инструмента, трябваше да се „пооткрадне“ визуално оттук-оттам по нещичко. Започнах с реставрация на една-две гъдулки и оттам вече снех дебелини, пропорции, измислих мой вариант на модел на гъдулка и така с течение на времето занаятът се усвоява. Иска се много упоритост, години работа, за да навлезеш по-надълбоко в занаята“, казва русенецът.
Когато в задругата дойдат чужди туристи, им е интересно, тъй като гъдулката е специфична за нашия регион и за Балканите. На нея не се свири както на цигулката – самата постановка, позиция на свирене е съвсем различна и е еднакво труден инструмент както другите лъкови инструменти, казва още майсторът.
Основно гъдулки поръчват музиканти и ученици от музикалните училища, но не липсват и поръчки от чужденци. „Имам продадени в Германия, Русия, Украйна, Молдова, за бесарабските българи, където има преподаватели, които ги обучават. За Франция съм пращал няколко гъдулки – това са музиканти, които свирят на чело или на виола, и проявяват интерес към този инструмент. Поръчват с четири основни струни, а не с три. Българи, които живеят в чужбина, също искат да свирят“, споделя Антон Антонов.
При спокойна работа един инструмент се изработва за около две седмици. Въпреки че самият той не свири професионално, изпробва всяка гъдулка, тъй като е наясно със звукоизвличането, и преценява дали инструментът е добър или нещо трябва да се подобри по капака, или по корпуса. Извън изработката на инструменти прави и сувенирни гъдулчици и гайдички заедно със съпругата си.
