В рамките на Втория литературен фестивал „Писмените съкровища на Долен Дунав“ на 12 октомври в зала „Заседателна“ на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ се проведе творческа вечер на Стефан Цанев.
След 25 години обичаният поет, сценарист и драматург отново прекрачи прага на библиотеката. Погледнат отстрани, приличаше на човек, отсъствал прекалено дълго от родния дом и леко притеснен какво го очаква вкъщи (той е роден в с. Червена вода, Русенско на 7 август 1936 г., но както сам споделя, в справочниците често пишат, че това се е случило в Русе). Пълната зала като че разсея тревогите му, а вещото водене на срещата от страна на журналиста Пламен Калинов стопли атмосферата и накара Стефан Цанев да се върне назад във времето, по своя нелек и изпълнен с повратности житейски и професионален път.
Гостът разказа за литературната тройка на своята младост, в която, освен него, влизат Константин Палов и Любомир Левчев, а тримата променят стила на българската поезия, налагайки прословутия свободен стих. Спомни си с уважение Иван Радоев, когото смята за свой учител. Говори за приятелства и предателства, родени от необходимостта да направиш личния си граждански избор. За старите и новите варвари, войнстващата посредственост и простащината – най-опасните явления в новото време. За преживяното в годините, когато му е било забранено да публикува и издава и за оцеляването и катарзиса.
Говори за Московския киноинститут, където е учил драматургия, за филмовия фестивал в съветската столица и големите европейски имена като Пазолини и Фелини, които е срещал там. Стана дума и за Вознесенски и Евтушенко – двама поети, чието творчество се превръща в оръжие на недоволството на цял един народ срещу държавната диктатура, поети – неотменна част от професионалното израстване на Стефан Цанев. С Евтушенко дори са влизали в поетичен „двубой“, а дружбата им продължава повече от половин век.
Преди да отговори на въпроси от публиката, Стефан Цанев разказа за гигантския труд по създаването на „Български хроники“, започнал с решението му да напише за юноши книга за българските царе. Но неочакваният интерес към първия том води да следващите три, които струват на писателя години четене, стотици хиляди изписани страници и удовлетворение след приключването на това му творческо приключение.
Събитието завърши с раздаване на автографи и приятни изненади за госта, в лицето на старите му познати д-р Руденко Йорданов и драматурга Крум Гергицов.
Най-големият подарък от срещата за читателите, обаче, ще остане посланието на този мъдрец с душа на поет и сърце на воин с копие-перо в книгата за гости: „На читателите на библиотека „Любен Каравелов“ – в началото бе словото, пазете го, защото вече го слагат накрая!“
Вторият литературен фестивал „Писмените съкровища на Долен Дунав“ се провежда със съдействието на Национален фонд „Култура“.
