Красотата на Персия гостува за кратко в Русе с изложба, която представи древните ирански занаяти. Експозицията, организирана от Иранския културен център в София, бе съпътстваща проява към спектакъла „Шахнаме: Сказание за Зал“, който се игра в Доходното здание.
Медните съдове с изящни инкрустации и орнаменти, типични за Ориента и най-вече за Иран, са създадени по традициите на „каламкари“. Този занаят прави съдовете релефни, със сюжети от древните епоси и приказни птици. „Този занаят е много стар в Иран, присъствал е в дворците на старите ирански владетели. В Персеполис са намерени много занаятчийски предмети. В съвременен Иран занаятът се практикува най-вече в град Исфахан, който е негово средище. Вече могат да се видят и предмети, които са влезли като домашни потреби в бита на хората, а не са само като творби на изкуството“, разказва Халил Дуралиев от Иранския културен център-София.
В ръчно изработения шах най-важни са инкрустациите, които са направени от различни видове дървесина и метал. Това е много трудоемно и времеемко изкуство, което започва с подреждането на елементи, които образуват една от шарките. Подреждат се малки пластинки, реже се на много тънки частици и се прави цялостният елемент, след което се залепя върху различни материали.
В емайлираните съдове преобладава характерният за иранските занаяти син цвят. Върху белия емайл на ръка се рисуват сините елементи, които са много фини, тъй като се правят с много тънки четчици. Практикува се също върху глина и порцелан, но при глината основата не позволява толкова изящна изработка.
При килимите и текстила изображенията се правя чрез щампи, изработени от дървен материал. „След като се избере даденият размер на покривката, започват да се слагат една до друга щампите и се образува цялостната шарка. Тези малки квадратни дървени щампи се потопяват в естествени бои. Всяко едно нещо е уникат по само себе си. Може да си приличат по размери и вид, но винаги има разлика в елементите“, казва Халил Дуралиев.
Той обяснява, че това не са типичните персийски килими. Показаните в Русе са тъкани на вертикални станове и са по-номадски. Докато другите се изработват по специален начин – там шарката и изработката е много по-фина и детайлна, защото е на хоризонтален стан и се прави с всяка една от нишките, които се втъкават или завързват на стана поотделно.
Най-известните градове в Иран, където занаятчийството е запазено и се предава от поколение на поколение, са Шираз и Исфахан. Майсторите се стараят да вкарат занаятите в ежедневието на хората не само като изкуство, а и в употреба в домовете на иранците, където могат да се видят различни вази, съдове за розова вода, бонбониери, захарници.Така запазват живи традициите и красотата на древната история на Персия.
