На метри от шумния и цветен живот около зала „Арена“, където в момента се намира инсталацията с надуваеми цветя и палми, се намира място, което малцина са виждали. Дълбоко под земята, на „-4 ниво“, започва своеобразен подземен лабиринт, останал извън полезрението на повечето русенци.
Преди години към тези пространства е имало два достъпни подхода. След като е било публикувано кратко филмче за тях, входовете са били блокирани и така са останали дълго време. Днес обаче единият отново е достъпен.
Спускането води в тъмни и необезопасени помещения. Стърчаща арматура, дупки и неравности превръщат преминаването в риск. В началото се усещат силна миризма и се виждат боклуци, спринцовки и други следи от човешко присъствие.
По-навътре картината се променя. Откриват се следи от хора, които са използвали пространството за подслон. Някои от помещенията изглеждат като импровизирани жилища.
Най-сериозният проблем обаче е самият лабиринт. Без ориентири човек лесно може да се обърка и да не успее да открие обратния път към стълбите. На места няма и телефонен обхват, което допълнително увеличава риска при евентуален инцидент.
Мястото не е безопасно и заради вероятността да има други хора в подземието. Следите показват, че то е било използвано от бездомници и зависими.
Контрастът с повърхността е впечатляващ. Докато горе има музика, танци и надуваеми цветя, само на няколко метра под него съществува напълно различна реалност.
Подобна картина има и на „-7 ниво“, до което преди години също е имало достъп. Там също са останали следи от хора, превърнали подземните пространства във временен подслон.
Сред мрака обаче има и нещо интересно – стените са покрити с графити, надписи, мисли и послания. Те са своеобразен отпечатък от хората, които са попадали в този скрит свят.
Тези пространства вероятно заслужават професионално проучване. Ако някога специалисти направят безопасен обход, подземията биха могли да разкрият любопитни следи от историята на града и един малко познат ъндърграунд свят на Русе.
