Искането на областния управител на Русе проф.Любомир Владимиров да бъде оттеглена докладната в Общинския съвет, свързана с изграждането на енергиен парк край Русе, бе уважено на днешната сесия на местния парламент. Материалът предвиждаше да се гласува решение за изработване на проект на подробен устройствен план /ПУП/ – план за застрояване /ПЗ/ за държавен имот край квартал ДЗС.
Това предизвика реакция от страна на инвеститора „ЙОАНИЦА – Е“ ЕООД. От дружеството заявиха в писмо до Русе Медиа, че прессъобщението на областната администрация „съдържа неверни и подвеждащи фактически твърдения, които представят проекта по начин, несъответстващ на внесената от нас документация и на действителните факти“.
Инвеститорът пожела да изрази и своята позиция, която Русе Медиа публикува без редакция:
Когато държавата сама отказва инвестиции
Българската държава определя изграждането на системи за съхранение на електрическа енергия като национален приоритет. Батерийните паркове са част от политиката за модернизиране на електроенергийната система и насърчаване на инвестициите.
Именно затова решихме да инвестираме в България.
Не избрахме плодородна земеделска земя.
Не избрахме гора.
Не избрахме защитена територия.
Избрахме изоставен стопански двор с полуразрушени сгради, който с години не носеше никаква обществена полза.
Когато през ноември 2025 г. внесохме инвестиционното си намерение, за този имот дори нямаше съставен акт за държавна собственост.
През януари 2026 г. областният управител официално съгласува инвестиционното намерение.
Едва след това, през февруари 2026 г., държавата състави акт за държавна собственост на същия имот.
След подписването на споразумението между страните започнахме за наша сметка всички административни процедури.
Извършихме геодезическите заснемания.
Изработихме подробния устройствен план.
Осигурихме всички необходими съгласувания.
Заплатихме всички проектантски услуги, такси и административни разходи.
Държавата не изразходва нито един лев.
И когато оставаше единствено Общинският съвет да се произнесе по ПУП, областният управител прекрати споразумението и оттегли предоставените пълномощия.
–––––––––––––
Правото и моралът не винаги са едно и също.
Никой не оспорва, че областният управител е имал правото да прекрати споразумението. Законът му дава тази възможност.
Но въпросът, който обществото има право да зададе, е друг:
Защо това се случи точно в момента, когато проектът беше доведен до финалната права?
След месеци работа, след актуване на имота, след изработване на ПУП, след геодезически заснемания, след съгласувания с институции и след направени от инвеститора значителни разходи, прекратяването настъпи непосредствено преди разглеждането на проекта от Общинския съвет.
Обръщаме внимание и държим да бъде пределно ясно едно обстоятелство. В случая не става въпрос частен инвеститор да придобие държавен имот. Става въпрос единствено за неговото дългосрочно ползване при условията, предвидени в закона. Държавата запазва собствеността върху терена през цялото време, а след изтичане на срока на договора цялата изградена със средства на инвеститора инфраструктура остава в полза и собственост на държавата.
С други думи – десетилетия този имот пустее, без да носи полза нито на държавата, нито на местната общност. Днес, когато се появява възможност той да бъде превърнат в модерен енергиен обект, който да носи приходи за държавата, инвестиции за региона и инфраструктура, която в крайна сметка остава държавна собственост, процедурата е прекратена още преди да бъде доведена докрай.
Още по-неразбираемо е, че одобряването на ПУП не задължава държавата да отдаде имота за дългосрочно ползване. То единствено създава устройствена възможност. Държавата запазва изцяло правото си и след одобряването на ПУП да прецени дали да отдаде имота за дългосрочно ползване или да откаже това.
Тогава защо беше прекъснат именно устройственият процес?
Какъв държавен интерес беше защитен с това решение?
Защо беше предпочетено да бъдат обезсмислени месеците работа и инвестираните средства, вместо процедурата да бъде доведена докрай и едва след това държавата да вземе окончателното си решение?
Това са въпроси, които заслужават отговор.
Законът определя минималните задължения. Моралът определя максималната отговорност.
Държавата има нужда от инвеститори. Но инвеститорите също имат нужда от предвидимост. Когато една институция насърчава даден проект, възлага административните процедури, допуска инвеститорът да финансира целия процес, а след това без публично изложени мотиви прекратява всичко непосредствено преди финала, неизбежно възниква въпросът:
Какъв сигнал изпращаме към всички останали инвеститори, които обмислят да вложат средства в България?
Аз не искам да правя предположения относно причините за това решение. Но когато липсват мотиви, когато липсва обяснение и когато се обезсмислят месеци труд и значителни инвестиции, неизбежно се създават съмнения. А в правовата държава институциите следва да вземат решенията си по начин, който не оставя място за подобни съмнения
Петко Георгиев, управител на ЙОАНИЦА – Е ЕООД
