„Станахме свидетели на разгорещени дебати „за“ и „против“ 5G технологията, а междувременно пандемията бе използвана като подходящ предлог за ускореното ѝ разгръщане. Година и половина след лансирането на работата по оценката на въздействието, 5G мрежите вече функционират в редица населени места в Европейския съюз. Въпросът дали имаме нужда от 5G технологията днес изглежда задминат от събитията. Става въпрос как да сведем до минимум потенциалните рискове за хората и биоразнообразието.“
Това заяви в заключителното си изказване на провелото се днес онлайн представяне на изследванията за въздействието на 5G мрежите върху човешкото здраве и околната среда Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП. Българският евродепутат, който е член на Панела за бъдещето на науката и технологиите към Европейския парламент (STOA), бе един от домакините на днешното събитие.
В края на 2019 г. Иво Христов и Мишел Риваси, евродепутат от Групата на Зелените/Европейски свободен алианс, поръчаха изготвянето на всеобхватно изследване за въздействието на мрежите от пето поколение върху човешкото здраве и околната среда. Изследванията бяха възложени на два от най-авторитетните научни центъра в Европа – института „Рамацини“ в Болоня, Италия, и университета в Гент, Белгия. Участие в събитието взеха проф. Фиорела Белподжи от института „Рамацини“ и проф. Арно Тиленс от университета в Гент, под чието ръководство бяха проведени двете изследвания, Ева Кайли, евродепутат и председател на STOA, а модератор на дискусията бе проф. Мишел Израел от Националния център по обществено здраве и анализи.
„За мен бе изненадващо, че разполагаме с план за действие за внедряването на 5G на територията на ЕС, без да са преценени адекватно потенциалните рискове, при положение че тревоги в обществото има. В отговор на този план редица европейски градове въведоха мораториуми, а гражданите реагираха остро на липсата на информация и достатъчно научни изследвания по темата“, припомни Иво Христов.
По думите му, усилията оттук нататък трябва да бъдат насочени в посока отправяне на препоръки към регулаторите за конкретни законодателни мерки, които да гарантират максимална защита за европейските граждани. Той уточни също така, че заключенията на изследванията предлагат именно следването на подобен подход:
- изграждането на методология за оценка на риска от излагане на радиочестотните лъчения;
- управление на риска чрез дефиниране на безопасни лимити на излагане;
- преодоляване на информационната пропаст чрез организирането на всеобхватни информационни кампании;
- ревизиране на правилата за безопасна употреба на мобилните телефони и на лимитите на излагане за клетъчната мрежа, както и въвеждането на нови технологии за мобилните телефони, които да позволят намаляването на енергийните емисии.
„Вярвам, че адекватната оценка на риска и провеждането на мултидисциплинарни научни изследвания за биологичните ефекти на милиметровите вълни върху хората и околната среда са правилният подход“, каза още българският евродепутат.
„Известно е, че обективността на съществуващите изследвания на въздействието на 5G е често поставяна под въпрос поради мащаба на икономическите интереси и силните позиции на индустрията. Все по-често ставаме свидетели на порочната практика корпорациите да финансират научни трудове, които да служат за валидиране на технологии, носещи огромни икономически ползи, но със съмнителен за човешкото здраве и околна сред ефект в дългосрочен план. Тази широко разпространена практика често подвежда общественото мнение в посока, угодна на компаниите“, коментира Иво Христов.
Той сподели убеждението си, че общественият интерес и грижата за биоразнообразието и човешкото здраве трябва да бъдат водещи пред икономическите съображения.
„Вярвам също така, че гражданите имат правото на обективна научна оценка, която, вместо да поляризира обществените настроения, да спомага за отсяването на истината от полуистината. Считам, че представянето на двете проучвания ще внесе доза разум в дебата около въвеждането на мрежите от пето поколение“, каза още Христов.
Проф. Фиорела Белподжи, ръководител на изследването за въздействието на 5G технологията върху човешкото здраве, съобщи по време на презентацията си, че при честотни диапазони 450 MHz – 6000 MHz са налице достатъчно доказателства при експериментите с животни за канцерогенен ефект. По думите ѝ, тези честоти вероятно имат ефект върху мъжките и женските репродуктивни способности, както и че съществува възможност за неблагоприятни ефекти върху потомството, изложено на тези честоти по време на ембрионалното развитие.
Представяйки изследването на въздействието на технологията върху околната среда, проф. Арно Тиленс от Университета в Гент, Белгия, коментира, че има много голяма разлика в броя научни публикации, касаещи животните и тези, касаещи растенията. Като възможна политика той открои финансирането на изследвания, които да доведат до по-качествени научни резултати за влиянието на честотите под 6GHz върху безгръбначните, растенията и гъбите и за влиянието на честоти от 6 до 300 GHz при гръбначните, безгръбначните, растенията и гъбите. Резултатите от тези изследвания могат да формират основа за разработване на политики за излагането на радиочестоти и електромагнитни полета при организмите, различни от човека.
По думите на Мишел Риваси, възлагайки съответните независими научни изследвания за въздействието на 5G мрежите върху човешкото здраве и околната среда, Европейският парламент на практика е заместил Европейската комисия, която е позволила разгръщането на технологията, без да оцени рисковете.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/
