Нивото на река Дунав към 21 юли е най-ниското за този период на годината сред сравняваните години, а продължителното засушаване и горещото време в Европа водят до трайно маловодие по цялото протежение на реката. Въпреки това корабоплаването в българския участък не е преустановено и минималните габарити на плавателния път се поддържат. Това съобщи на пресконференция в Русе изпълнителният директор на Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ инж. Ивелин Занев.
По думите му критичните участъци за корабоплаването остават районите на островите Белене, Вардим и Батин, където могат да преминават кораби с газене до 1,90 метра. Това налага част от плавателните съдове да изчакват или да претоварват част от товара си на пристанища или преди критичните райони, за да намалят газенето.
Още в началото на юли се образуваха шест прага, които затрудняват корабоплаването в българския участък на река Дунав.
Към днешна дата нивото при Ново село е минус 41 сантиметра, при Видин – плюс шест сантиметра, при Оряхово – минус 65 см, при Свищов – минус 21 см, при Русе – минус 69 см, а при Силистра – минус 45 см. Инж. Занев обясни, че отчетените отрицателни стойности по водомерните станции не означават, че реката е пресъхнала, тъй като те се измерват спрямо условните коти нула на съответните станции, а не показват реалната дълбочина на реката.
По данни на агенцията стойността при Свищов е рекордно ниска за тази дата, но все още е над историческия минимум от минус 55 см, измерен през септември 2003 г. При Русе абсолютният минимум остава минус 73 см, също отчетен през 2003 г.
Според изпълнителния директор на ИАППД настоящата година се отличава не само с ниските стойности, но и с продължителното задържане на нивата под ниското корабоплавателно регулационно ниво. Прогнозите са през следващите дни водното ниво да остане около сегашните стойности с незначителни колебания, като съществено повишение не се очаква. Исторически най-ниските води по Дунав се наблюдават в периода от края на август до септември.
Занев съобщи още, че преди няколко седмици речният отток към българския участък е бил около 4500 кубични метра в секунда, докато в неделя е спаднал до 1680 кубични метра в секунда, което по думите му е много ниска стойност за река Дунав.
За осигуряване на безопасното корабоплаване агенцията извършва поддържащо драгиране в критичните участъци, променя трасето на фарватера при необходимост и продължава подмяната на навигационните буйове. До момента са монтирани 21 нови навигационни буя между Русе и Свищов, оборудвани със светлини и системи за дистанционно наблюдение. Използва се и т.нар. гъвкава инфраструктура – баржи, поставени извън фарватера, които насочват течението и подпомагат естественото удълбочаване на плавателния път.
Занев цитира и информация, предоставена от Морска администрация, според която през миналата седмица корабоплаването е било временно ограничено в румънския участък при Корабия заради заседнали кораби, след което е извършено удълбочаване. В българския участък към момента няма блокирани плавателни съдове. Има отделни случаи на заседнали кораби извън фарватера, причинени от неспазване на ограниченията за газене и излизане извън корабоплавателния път.
На въпрос дали съществува риск корабоплаването по Дунав да бъде преустановено, Занев отговори, че подобно развитие е възможно по икономически причини. По думите му при твърде ниско натоварване превозите могат да станат нерентабилни и корабособствениците да предпочетат да изчакат по-благоприятни условия.
Той уточни, че към момента пасажерските кораби продължават да извършват плавания, като част от тях достигат до Никопол, а други променят маршрутите си в зависимост от условията по реката.
Занев добави, че ниските води вече оказват влияние и върху други дейности, свързани с реката, включително върху водовземането, както и върху влажните зони в резерват „Сребърна“ и природен парк „Персина“.
