Зърнопроизводителите очакват тази година да имат по-ниски добиви на пшеница, но министърът на земеделието Кирил Вътев се надява тя да достигне все пак поне 6 млн.тона и нагоре. Това стана ясно на днешното откриване на жътвената кампания за 2023 г. и зажънване на ръжта по европейската инициатива „Хляб на мира“, която се състоя в с. Борисово.
Пламен Генчев, който има 25 000 дка житни култури, споделя, че като продукция добивите са чувствително по-ниски. Очаквам е да има 700-800 кг/дка и нагоре, но вероятно ще бъде под 700 кг/дка. „При някои колеги чувам и 500 кг, което не е добре, защото себестойността на пшеницата е доста много висока тази година. Купувахме скъпи торове, горивото миналата година беше 3,50 лв. литъра на дизела, а сега в момента са благоприятни – 2,40 лв. гориво. Торта беше 1600 лв., сега е под 600 лв., но ние сме направили разходите миналата година на скъпите цени и себестойността ни е висока. За моето стопанство трябва да имаме от порядъка на около 700 кг/дка пшеница, за да бъда на нула“, казва земеделецът.
Изкупните цени в момента са неизгодни, но те са международни и трябва производителите да се съобразяват с тях. „Според мен няма да има увеличение на цените, защото международните цени в цял свят на борсите са едни и същи, даже от 2-3 дни вървят надолу, което за нас не е добре, но пък това ще задържи едни постоянни цени, което гарантира, че хлябът ще бъде на нормална цена“, коментира още Пламен Генчев.
По отношение на качеството на пшеницата, тя е с по-лошо качество до момента. Това е свързано с лошите климатични условия и дъждовете. „Би трябвало да няма проблем за хляба в България, защото всички колеги сеят качествени пшеници, много малко фуражна пшеница се сее в България, невинаги става хлебна, но няма да има проблем според мен за хляба“, казва още той.
Министърът на земеделието Кирил Вътев бе предпазлив в прогнозите си, преди житото да е прибрано в складовете. „Според предварителните анализи се очаква реколта около средната или малко над нея, което е 6 млн. тона или над 6 млн.тона. Нека да не бързаме да определяме колко ще са добивите, преди да е прибрана реколтата. Защото това е истината. Да не слагаме тигана, преди да сме хванали рибата“, заяви Вътев.
Той не се наема да коментира цената на хляба спрямо цените на зърното. „Хлябът е съвсем друго нещо, пътят от полето до хляба е доста дълъг, има и доста други разходи, които трябва да бъдат отчетени, така че зърното не скача директно в хляба – то минава през мелници, минава през транспорт, минава през хлебопекарни, през различни рецептури. Така че не е много резонно директно по цената на зърното да определяме цената на хляба“, каза министърът.
Все още е рано и да се даде оценка какво ще е качеството на реколтата. „Принципно българската пшеница е с много високо качество, с много високи хлебопекарни качества, България изнася пшеница в над 30 държави, за миналата година са малко повече от 4 млн.тона. Украинският внос блокира част от зърното, около 30 процента в повече е наличното зърно в складовете в сравнение с предходни години, но аз се прибирам от Брюксел от срещата на министрите на земеделието на ЕС, където стана дума, че вече трябва да приемем украинската не само зърнено-житна продукция, а и земеделска продукция като даденост и да се адаптираме към тази даденост“, каза земеделският министър.
