Земеделските производители в Русенско в момента трескаво се опитват да продадат и изнесат максимално количество от житото, научи Русе Медиа. Причината за бързането е болестта Африканска чума по свинете и въвежданите рестрикциии в тези зони, в които има констатирани огнища на заразата. Притесненията на земеделците са, че ако се установи труп на диво прасе в дадено землище, веднага ще се въведе карантинна зона. А в село Щръклево, където има и малка семейна свинеферма, предвид бедственото положение в областта, ще бъде наложено ограничение на товари в сезона, когато се продава и транспортира зърно.
Мариана Петрова, агроном в ЗКПУ „Златен клас“- Щръклево, споделя тревогите на всички земеделци от района: „ Да ние се притесняваме, тъй като имаме свинекомплекс, макар и малък в района тук на землището на Щръклево и освен това се опасяваме както говорят за заразата по фуражите, че може за нас някакви санкции или дистриктивни мерки относно транспорта, износа на зърното и евентуално, ако настъпят такива някакви ограничения , ние ще пострадаме сериозно. “
Въпреки уверението на специалистите от БАБХ, че вирусът не се предава чрез зърното за фураж, остава безпокойството за спиране на тази търговия и огромните загуби от нереализираната продукция. На заседанието на Епизоотичната комисия, стана ясно, че липсват документирани сигнали за умрели диви прасета по земеделските масиви.
Според земеделците има голямо разминаване между цифрите на хартия и истинските показатели. Не е в интерес на нито един селскостопански производител да подаде сигнал за тяло на диво прасе, тъй като това ще доведе до карантинни мерки и евентуално спиране на търговията и пласмента на зърното.
От години неограничаваната от никого популация на диви животни в землището на село Щръклево създава огромни проблеми, но никоя институция не взима мерки. Миналата година по това време земеделските производители излязоха на протест заради пораженията, нанесени от дивите животни в района. Там ситуацията се усложнява допълнително от дивечовъдното стопанство, което се намира в непосредствена близост до селото. Защитената територия не е оградена и животните – както елени, така и диви прасета, се превръщат в напаст за местното население.
“Тази година имаме над 30 процента поразени площи с рапица в тези райони, които са в близост до Батаклията. От засяти 2 100 декара рапица, 30% буквално унищожена не само през зимата изпасана до дъното, до корена , но и вече в този сезон преди жътвата, съборено, направено на хармани , огазено и пак да кажа, че всяка година понасяме за милиони левове щети от нападението на животни.”, разказва Мариана Петрова.
Популациите стават толкова големи, че променят навиците си и спират да мигрират. Неофициалната информация е, че има много измрели диви прасета на остров Батин, който е труднодостъпен район за контрол и проверка.
Пораженията върху посевите са за десетки хиляди левове. Тъй като зърнените култури вече са прибрани, стадата от диви прасета се насочва към блоковете със слънчоглед и царевица, където тепърва се нанасят щети.
Производителите разказват, че животните се движат на стада без никакво притеснение от хората. Въпреки че ловците извършват отстрел, според потърпевшите тази мярка е недостатъчна. „Дивите прасета могат да се видят в момента по полето. Много често се случва, когато излизаме на обход на площите, те да вървят стадно примерно по 40-50 , от най-голямото до най-малкото“, разказват хората
Земите, които са в непосредствена близост до горската територия, са на 50% тотално загубени. От горското препоръчват на земеделците да им помогнат с идеи и съвети, като например да си оградят земеделските блокове и да си ги пазят сами.
