Комплексните разрешителни за бизнеса, най-вече в сферата на животновъдството, и енергийната ефективност са темите, които бяха представени пред български журналисти в Страсбург от евродепутата от ЕНП Радан Кънев.
Директивата за всички комплексни разрешителни ще има сериозни промени, като в нея има изключително чувствителен политически елемент – рязко разширяване на животновъдните ферми, които трябва да кандидатстват за комплексни разрешителни. Основното предложение е да се включат и кравефермите, които до момента не са били в обхвата на тази директива, наред с животновъдните ферми, птицеферми, свинеферми. Наред с това се въвежда и унифициран размер от над 150 животински единици. „Това не означава 150 свине или крави, а по една формула означава около 4000 свине, 20 000 птици, 150 млеконадойни крави“, обясни Радан Кънев.
Според голяма част от държавите членки , включително и България, това е твърде нисък праг и ще затрудни хората , които се занимават с по-малко животни. „Затова съм предложил за комплексни разрешителни да кандидатстват фермите да става дума за 300 животински единици“, каза Радан Кънев.
От друга страна той предлага екстензивното земеделие, био и семейните ферми да са извън обхвата на директивата.
„Комисията по земеделие пък иска всички предложения да отпаднат, а компромисните решения, които предлагам в Комисията по околна среда, също трудно ще се приемат от по-левите партии, които искат по-голямо затягане на режима“, каза още Кънев. Предстоят сериозни преговори през януари, а крайното решение ще бъде взето не от комисиите, които не могат да постигнат съгласие, а на ниво пленарно заседание.
В директивата има и доста предложения, свързани с индустрията. Предложени са над 100 изменения, като идеята е да се търси минимално замърсяване, но без да се рискува затваряне на индустрии. Ключово предложение е всички нововъведения да влизат в сила за нови обекти или когато изтича съществуващото разрешително.
Директивата за енергийните характеристики на сградите е изключително противоречива – трябва да се постигне максимумът, защото тя намалява замърсяването, сметките и консумацията на природен га и електричество, зависимостите от външни вносители. Но по какъв начин да се стигне до този резултат, кой да плаща сметката – това се оказва проблематично. Някои от евродепутатите смятат, че не е достатъчно амбициозно и целите са ниски, а други – че са твърди високи и нереалистични.
Основният въпрос е финансов, защото е изключително скъпа задача – нито държавните бюджети могат да я понесат, нито частните бюджети на домакинствата могат да я поемат. В България енергийната ефективност е 100 процента от бюджета, досега са минали две кампании и предстои трета, като по Плана за възстановяване и устойчивост са заложени 1млрд.евро. „Но изцяло публичното финансиране е крайно неефективно като концепция, защото всичко става ужасно бавно – чака се да се акумулират средства, и с това темпо България в близките 20 години няма да може да реновира и 10 процента от сградния си фонд“, коментира Кънев.
Според него като десен политик няма логика хора с доходи далеч от средните да получават изцяло средства от държавата за нещо, което ще им намали сметките. По-правилно е този ресурс да се насочи към хората, които не могат да поемат този разход.
Има различни програми, по които може да се финансира енергийната ефективност, обясни още Радан Кънев. Една от тях е Социалният климатичен фонд, но там трябва да се подпомагат хора от групата на енергийно бедните, каквато дефиниция у нас все още няма. Другият вариант е Модернизационният фонд, който е към системата за търговия с емисии, като той е основно за стопански сгради. Дребните бизнеси имат огромна нужда от това, но и там трябват допълнителни нормативни документи в България.
Радан Кънев е предложил ЕК да създаде стандарт , по който частният финансов сектор да дава заеми „плащай, колкото спестяваш“. Вноските по погасяване на заема няма да са по-високи от това, което потребителят е спестил при реновиране на сградата. Идеята е това да важи и за домакинства, и за фирми, а не само за публичните субекти.
