От януари 2023 г. д-р Сара Яворова е част от структурата на Отделение Лъчелечение към КОЦ – Русе като лекар специализант.
Образование и обучение:
По време на своето образование д-р Яворова провежда две практики в структура Образна Диагностика към ДКЦ 1 “Света Клементина”, гр. Варна..
През 2019 г. участва в писането на научна статия относно синдром на Темпъл под менторството на проф. д-р Виолета Йотова, УМБАЛ “Света Марина”, гр. Варна.
В периода юли 2018-август 2018 година провежда стаж по Хирургически болести към СЗГМУ им. И. И. Мечников, гр. Санкт Петербург, Русия.
В периода юни 2019-септември 2019 година провежда държавен стаж по Вътрешни болести към University of Padova, гр. Падуа, Италия.
Млада, изключително ведра и добре подготвена, тя бързо спечели пациентите на онкодиспансера. За професията си казва, че е мъдра и интелигента и че без доверие не може да се гради добро лечение. Ето какво споделя най-новото попълнение в екипа на онкологичния център в Русе:
-Как се насочихте към нелеката професия на лекаря?
В интерес на истината не беше насочване към тази професия. При мен се случи още от ранна детска възраст, тъй като родителите ми са също здравни работници. От малка играех със стетоскоп, лекувах всички играчки. Обкръжението на родителите ми бе от хора, все работещи в сферата на здравеопазването. И беше най-естественото продължение на пътя ми.
– Защо избрахте да специализирате лъчелечение?
Това също е нещо, което ме намери само. Интересите ми бяха в съвсем различна специалност, но не се получаваше, защото там нещата стоят по друг начин. Близка, която работи в КОЦ-Русе, ми сподели, че се търсят специализанти за специалност „Лъчелечение“. Вече бяхме решили да се приберем със съпруга ми да живеем в родния град Русе. И се чудех доста дали да приема предложението. Вярвам в приказки обаче и реших, че нищо не идва случайно, така реших да опитам. И останах очарована от тази специалност – интелигентна, тиха, мъдра, която трябва да се работи с голяма доза душевност и обич.
–През 2019 г. сте участвала в писането на научна статия относно синдром на Темпъл под менторството на проф. д-р Виолета Йотова. Какво представлява този синдром?
Да, това е така. По време на държавните стажове имах честта да се обучавам от едни изключителни професионалисти и хора, какъвто е проф. Йотова. Попаднах в нейното отделение, където се лекуваха деца с редки синдроми. Синдромът на Темпъл е изключително рядък. По него време, когато писахме статията, бяха около 50 деца в целия свят, едно от които беше родом от Варна, така че имах възможността да се запозная и общувам с детето. Това е синдром, който се причинява от аберантна експресия на гени в определен хромозомен регион, което има своите последствия – ограничено израстване на височина, понякога и изоставане в умственото развитие, ниско кръвно налягане, ранен пубертет, характерни лицеви признаци, микрогнатия, а често и диабетна болест. Въпреки всички тези неща, е много вероятно синдромът да остане незабелязан.
-Какво най-много Ви харесва и какво Ви носи най-сериозен стрес в работата?
Харесва ми да общувам с пациентите, да си говоря с тях, да виждам усмивките им в края на лечението. Тъй като лечението им е продължително, те свикват много с нас, съответно ние с тях. Винаги си тръгват усмихнати и в очите им прочиташ истинското чувство на благодарност. Понякога плачат, че си тръгват, защото им харесва много при нас, защото успяваме да им създадем една атмосфера на сигурност, надежда.
Стрес ми носи недоверието и арогантността на някои пациенти, които за моя огромна радост са единици и се срещат рядко. Или поне аз съм имала късмета рядко да общувам с тях.
Нашата професия, и особено тази специалност, изисква доверие у колегите, да знаем, че можем да разчитаме един на друг. Защото е важно да сме достатъчно емоционално интелигентни, за да общуваме добре и с пациентите си. За мен е важно да ходим с желание на работа.
– Как се виждате след 10 години?
Душевно удовлетворена, емоционално съхранена, придобила специалност Лъчелечение – това в професионален план. А в личен – да увелича семейството си.
-Какво знаят и какво не пациентите за лъчелечението? Какви са техните очаквания?
Всъщност огромен процент от пациентите ни не знаят нищо за лъчелечението. И ние сме първите, които им обясняват какво представлява това лечение. Повечето са изплашени, че ще е като химиотерапията. Рядко се случва все пак да са прочели нещо в интернет, което за съжаление обаче не е полезна информация, а разни неща из форумите. В началото са изплашени, но след това се успокояват. Виждат, че при нас не е страшно.
-Какви са вашите съвети (препоръки) към хората?
Ходете редовно на лекар, правете си редовно профилактични изследвания и прегледи. Профилактиката е най-доброто лечение! И бъдете добри един с друг. Помнете, че отговорността за вашето здраве е споделена, и ваша, тя не е единствено в ръцете на медика.
