Д-р Мерал Расим: Сърцето не иска съвършенство, а ежедневна грижа

Д-р Мерал Расим е специалист по кардиология. Завършва медицина в Медицинския университет в Плевен през 2016 г. и веднага започва работа в СБАЛК „Медика Кор“ – Русе. През 2020 година придобива специалността си. В практиката си тя поставя акцент върху профилактиката, индивидуалния подход и дългосрочната грижа за пациентите. Отличава се не само с професионализъм, но и с внимателно и човешко отношение към хората. Това е една от причините през 2025 г. да бъде удостоена с приз от пациентската класация „Лекарите, на които вярваме“ на вестник 24 часа. Д-р Мерал Расим преглежда пациенти амбулаторно в ДКЦ-2.

–Д-р Расим, от какво зависи здравето на сърцето?

-Сърцето е орган, за който често се сещаме едва когато ни напомни за себе си – с болка, задух, сърцебиене или необичайна умора. Истината е, че здравето на сърцето не зависи от един фактор или едно изследване, а е резултат от съвкупността на ежедневните навици, генетиката, хормоналния баланс, храненето, движението и психичното състояние.

Здравето на сърцето зависи от няколко основни стълба: състоянието на кръвоносните съдове, нивото на артериалното налягане, липидния профил (холестерол и триглицериди), кръвната захар, телесното тегло и физическата активност, както и психо-емоционалния баланс.Възрастта и генетиката не можем да променим, но всички останали фактори подлежат на контрол. Сърцето реагира изключително чувствително на начина ни на живот – то „помни“ както вредните, така и полезните ни навици.

-Как влияе студеното време върху сърдечно-съдовата система?

-Студеното време не е безобидно за пациентите със сърдечно-съдови заболявания. Ниските температури водят до свиване на кръвоносните съдове, което повишава кръвното налягане и увеличава натоварването на сърцето.През зимните месеци по-често наблюдаваме повишение на артериалното налягане, пристъпи на стенокардия, аритмии, както и по-висок риск от инфаркт и инсулт. Затова е важно да се избягва рязкото излагане на студ, да се обличаме адекватно, да приемаме редовно предписаните медикаменти и да не прекъсваме лечението „защото се чувстваме добре“.

-Как храната влияе върху здравето на сърцето?

-Все по-често пациентите питат не само как да лекуват сърцето си, а как да го запазят здраво по-дълго. Днес дълголетието не означава просто повече години живот, а повече години с добро качество – активност, самостоятелност и енергия. В основата на това стои сърдечно-съдовата система, а храненето е един от най-силните фактори, които ѝ влияят ежедневно.Каквото слагаме в чинията си всеки ден, директно влияе върху състоянието на сърцето, кръвоносните съдове и риска от инфаркт и инсулт. Това е тясно свързано и с дълголетието, което напоследък все по-сериозно навлиза като фокус в медицината.Истината е, че храната е един от инструментите на дълголетието.

В т.нар. „сини зони“ по света, където хората живеят по-дълго и по-здравословно, общото не е скъпата храна или строгите диети, а балансираното хранене и постоянството. Храненето влияе върху възпалението в организма, състоянието и еластичността на кръвоносните съдове, метаболизма на захари и мазнини и дори върху стареенето на клетките. Сърцето „обича“ храна, която не поддържа хронично възпаление и щади съдовете.

–Вие самата имате сериозен интерес към тази тема. Кои са основните принципи на хранене за здраво сърце?

-Зеленчуците трябва да са основа на всяко хранене. Те са богати на фибри, антиоксиданти и минерали, подпомагат контрола на кръвното налягане и забавят процесите на атеросклероза. Препоръката е проста – половината чиния да бъде със зеленчуци.

Плодовете е добре да се консумират цели, а не под формата на сок. Целият плод съдържа фибри и води до по-бавно покачване на кръвната захар. Дори „натуралните“ сокове са концентриран източник на захар и не носят същата метаболитна полза.

Мазнините са сред структурните елементи на тялото – те изграждат клетъчните мембрани, затова не бива да се лишаваме от тях. Проблемът не са мазнините сами по себе си, а техният вид и количество. Вместо пълната им забрана препоръчвам зехтин, ядки, семена и мазна риба, които подпомагат контрола на „лошия“ холестерол и са свързани с по-нисък сърдечно-съдов риск. Разбира се, и те трябва да се приемат с мярка.

Протеините имат важно място в здравословното хранене, особено за поддържане на мускулната маса и силата с напредване на възрастта. Недостатъчният прием на протеин може да ускори процесите на стареене и да повлияе неблагоприятно общото здраве, включително и сърдечно-съдовата система. Най-добрият подход е умереността и разнообразието. Рибата, яйцата, бобовите храни, млечните продукти и непреработените червени меса, консумирани в разумни количества, могат да бъдат част от балансирано меню. Проблемът не е в самия протеин, а в прекомерната и едностранчива консумация, особено на преработени месни продукти. По-големите количества и честата консумация на червени и преработени меса може да повиши риска от сърдечно-съдови заболявания чрез увеличаване на „лошия“ холестерол, възпалението и натоварването на бъбреците.

-Кои витамини и минерали са важни за сърцето и кръвоносните съдове?

-Магнезият, калият, витамин D и витамините от група B имат значение за сърдечната функция, но не са универсално решение и не са напълно безобидни. Формата, дозата и продължителността на приема са от значение. Най-добрият подход остава индивидуалната лекарска преценка, а не самолечението.

–Солта и захарта – враг номер едно на сърцето ли са?

-С риск да се повторя, ще кажа, че мярката е ключът. Солта е необходима, но в излишък повишава кръвното налягане. Особено внимание изисква т.нар. „скрита сол“ в колбаси, сирена, готови храни и туршии. Много пациенти ме питат как едновременно да намалят солта и да консумират ферментирали зеленчуци. Туршиите като кисело зеле и други кисели зеленчуци имат своите ползи, особено за чревното здраве, но трябва да се ядат в малки количества и по-рядко. Могат да се изплакват или накисват, за да се намали съдържанието на сол.

Захарта не е отрова, но също като солта става проблем, когато е прекалено много и се консумира твърде често. Излишният ѝ прием увеличава риска от диабет, води до инсулинова резистентност, повишава телесното тегло, поддържа хронично възпаление и ускорява стареенето на кръвоносните съдове. Най-големият проблем не са сладките десерти от време на време, а ежедневната „скрита захар“ в напитки, тестени изделия и готови продукти. Принципът е прост: по-малко сладко – всеки ден, а не само „когато сме на диета“.

-Каква е връзката между чревното здраве и сърцето?

-Все повече научни данни показват връзка между здравата чревна микробиота и по-ниския сърдечно-съдов риск. Разнообразното хранене, фибрите и умерената консумация на ферментирали храни подпомагат този баланс.Антиоксидантите и омега-3 мастните киселини имат противовъзпалително действие и създават благоприятна среда за полезната микрофлора. Иска ми се да обърна внимание и на една конкретна чревна бактерия – Akkermansia muciniphila, която се свързва с по-добър метаболизъм, по-ниско възпаление и по-добър контрол на теглото. Тя не е „магическо решение“, а част от по-широката картина на здравословния начин на живот.

-Каква е връзката между щитовидната жлеза и сърцето?

-Щитовидната жлеза и сърцето са тясно свързани – нейните хормони директно „задават темпото“ на сърдечната дейност. Те влияят на честотата и силата на сърдечните съкращения и определят колко кислород и енергия използва сърцето. При дисбаланс в щитовидните хормони сърцето често е първото, което реагира – със сърцебиене, аритмии или промени в кръвното налягане. Затова при необясними сърдечни симптоми винаги трябва да се мисли и за хормонална причина.

–А какво е влиянието на стреса върху сърдечно-съдовото здраве?

-Хроничният стрес повишава кръвното налягане, ускорява пулса и поддържа възпаление в организма. Той активира хормонални механизми, които с времето изтощават сърдечно-съдовата система. Не можем напълно да избегнем стреса, но можем да го управляваме. Движението, дихателните техники, достатъчният сън и подкрепата от близките имат доказан защитен ефект. Тревожните мисли, когато са постоянни и неконтролирани, поддържат организма в състояние на „бойна готовност“, което е особено неблагоприятно за сърцето в дългосрочен план.

–Има ли универсална рецепта за дълголетие?

-Няма универсална рецепта, но има универсални принципи: редовно движение, качествен сън, балансирано хранене, контрол на стреса и социални контакти. Сърцето старее по-бавно, когато тялото и умът са в баланс.Сърцето не иска съвършенство, а постоянна грижа. То не наказва за една грешка, но страда от дългогодишно пренебрегване. Малките, устойчиви промени в ежедневието – в храненето, движението, съня и отношението към стреса – имат по-голяма стойност от всяка краткотрайна крайност.Като кардиолог вярвам, че информираният пациент не само живее по-дълго, но и по-добре.