Дядо и внук възраждат лекоатлетическата дисциплина хвърляне на чук в Русе след близо 30 години прекъсване. 11-годишният Александър Бърдаров е единственият състезател, който се занимава с този труден спорт, а негов треньор е дядо му Атанас Нейков. Възрастният мъж е един от изтъкнатите познавачи на тънкостите в хвърлянията на чук, гюлле, копие, който е създал и извел назад в миналото редица русенски състезатели до почетната стълбичка. Най-голямото му постижение е сребърният медал в хвърлянето на чук, спечелен от Сабин Христов на световно първенство.
Когато Атанас Нейков се оттегля преди 30 години и заминава да работи като треньор на националния отбор на Турция, тези дисциплини замират в Русе. До момента, в който преди две години внукът му не решава, че иска да тренира хвърляне на чук. Тъй като дядото не живее в Русе, се налага четири пъти в седмицата да пътува по 120 км, за да може да води тренировките на малкия Александър, когото нарича „последният мохикан“ в този спорт.
Засега двамата тренират полупрофесионално, като се надяват в скоро време да се включат в състезание и да покажат потенциала на малкия русенец. Самият Александър споделя, че е опитвал различни спортове, но хвърлянето на чук е това, което му е допаднало най-много. Амбицията му е да се доближи максимално до своя идол, който е рекордьор на България сред младежите в тази дисциплина.
След хокея на лед, за който ви разказахме наскоро, хвърлянето на чук е вторият „екзотичен спорт“, който може да се види и да се тренира в Русе. Ако знаете и за други такива спортове, които, въпреки времето и обстоятелствата съществуват не само на хартия, споделете с нас, за да можем да покажем и разкажем и за тях.
