Русенска дизайнерка създава бижута с модели на български шевици, които са много търсени и интересни особено през лятото. Вдъхновена от красотата и гениалността на бродериите, Елисавета Йорданова решава да направи първия по рода си албум „Приказки в шевици“. В него тя представя 70 авторски схеми, които е направила през годините. Подготовката на албума, който вече излезе от печат, е продължила близо година.
Елисавета се запалва по ръкоделието още като дете, докато гледа как баба й плете на една кука. По-късно, когато се захваща да изработва свои бижута, се появява и интересът й към българската шевица.
„Това стана, когато започнах да плета бижута на една кука с мъниста. Понеже обичам да експериментирам различни техники, взех да вкарвам бродерии по плетените си бижута, като използвах автентични български шевици. Но за да ги побера в определен размер, се наложи малко да отрежа оттук, да добавя нещо и някъде се наложи да допълвам със собствени елементи, които постепенно прераснаха изцяло в авторски схеми“, разказва авторката.
В нейните творения има елементи и символи на шевици от различни краища на България. Елисавета разказва, че някои от тези символи датират от хилядолетия и са разпространени по цял свят.
„Основните цветове са предимно червеното, зеленото и черното. В самите шевици са вмъкнати символи, които датират от неолита още и са запазени непроменени до наши дни.
Един такъв символ е елбетицата – тя представлява два кръстосани кръста или това са осемте посоки на света, четирите основни, четирите допълнителни. Думата елбетя произлиза най-вероятно от арабски и означава „непременно, не ще и дума“. Елбетицата символизира хармонията в света и в човешкото поведение, показва и цикличността в природата.
Друг такъв символ това е канатицата – първата находка на нейно изображение върху глинен съд е в турската могила Хаджилар и се смята, че е на възраст около 8000 години. Канатицата също така е свещен символ в българската везмена традиция и килимарство, тя се нарича на семейството и представлява композиция от триъгълници. Ако два триъгълника се гледат с върховете си един към друг, това е годеж. Когато те се сливат, това е сватба, а когато се разширяват с още триъгълници, това е семейството“, обяснява Елисавета.
Дизайнерката се радва, че напоследък се наблюдава възраждане на интереса към българската шевица.
„Хубавото е, че все повече млади хора започват да се интересуват не само да си бродират мотивче върху дреха или върху бижу, но и започват да се интересуват какви послания всъщност носят тези така премерени и гениални изображения. Защото българската шевица, тя не е просто красива шарка по дрехите, а е било нещо като писмо върху самата дреха, като приказки в шевици“, казва талантливата русенка.
Елисавета не смята да спира дотук – вече готви втора част на албума, в която ще представи нови творчески идеи, свързани с шевицата.
