Комичният шедьовър на Джакомо Пучини – „Джани Скики“, се завръща на русенска сцена, за да напомни не само за безспорното майсторство на композитора, но и за събитията, които съпътстваха премиерното представяне в Русе.
Премиерата на „Джани Скики“ в Русе на 30 септември 2020 година се случи в изключително смутни времена – момент, в който светът беше изправен пред тежки изпитания, а културният живот преживяваше безпрецедентни ограничения. Освен всичко друго, само няколко месеца по-рано, през лятото на същата година, Русенската опера понесе още един тежък удар – пожар с тежки последици за сцената, който допълнително постави под въпрос бъдещето на оперния театър. Последици, които и до днес възпрепятстват пълната експлоатация на сцената.
Тогава спектакълът прозвуча като символ на надежда и оцеляване чрез изкуството. Днес, няколко години по-късно, неговото послание остава не по-малко актуално.
Единствената комична опера в творчеството на великия композитор оживява в едно действие, изпълнено с находчивост и остроумие, отново в Русе, но този път на сцената на вече пет години неработещ на пълен капацитет оперен театър. Създадена по редове от „Божествена комедия – Ад“ на Данте и с либрето на Джовакино Форцано, операта „Джани Скики“ отново е тук, за да напомни за греховете и за последиците от тях.
В този дух звучат и думите на режисьорката Михаела Панайнте, която определя представлението като своеобразен манифест за бъдещето на Русенската опера:
„Русенската опера е уникално пространство, носещо огромна историческа и културна стойност. Това е единственото място, където можем истински да поставим „Джани Скики“ в цялата му експресивна сила и емоционална дълбочина. За съжаление, тази паметна сграда е в напреднало състояние на разруха – руина, която по трагичен и ироничен начин отразява съдбата на семейството в операта на Пучини.
Ние вярваме, че е жизненоважно Русенската опера да бъде спасена. Градът има нужда от това културно пространство и наследството не бива да бъде пренебрегвано. Време е местните власти и Министерството на културата да предприемат действия – да започнат сериозен процес на реставрация и обновяване.
Решихме да поставим този спектакъл именно в сградата, в сегашното ѝ състояние, като художествен манифест – като зов за пробуждане и протест срещу безразличието на тези, които носят отговорност за съдбата на този културен паметник.
Време е изкуството да заговори от името на наследството, а нашите гласове да се превърнат в призив за действие.
Русе заслужава жива опера, а не безмълвна руина.“
