50-ият конгрес на БСП, който премина със скандали между вътрешната опозиция и привържениците на лидера Корнелия Нинова, завърши с изключването на 14 души от партията. Реакциите на делегатите от Русе, присъствали на форума, са разнопосочни. Част от тях категорично не приемат случилото се, а други припомнят, че сега е време за единство в партията, а не за разединение. Ето какво споделят русенски делегати:
Деница Иванова:
Бях на един Конгрес!
Разбрах, че не мога да броя и други работи разбрах ама айде… там коментарите ще ги оставя за друг път!
Гласуват хора в моя блок 1 не повече от 70 “ЗА”, нооо на микрофона се съобщава “140” ЗА! Възмущавам се, ставам броя редом с преброителите-нищо, че всички са сменени, а аз нямам спомен да сме правили такива промени в нашата делегация… Колеги и другари също, като мен се разправят за обявяването на резултатите и начина на броене! Какво от това по-добре да ги изключим- как ще са недоволни, ще правят предложения…Така цял ден в моя “блок” подкрепата вървеше с пълна сила, все със 140 “ЗА”…
Най-забавно беше, че вече не сме в зала, но подкрепата продължаваше да е все такава! Спокойно ми стана, че независимо дали тялом не сме там, духом присъстваме и подкрепяме.
Та другаря Сталин е казал “Не е важно кой, как гласува! Важно е кой брои!”
Вчерашният ден /събота – б.р./беше запомнящ се! Показахме, че държим на младите си хора, приемаме критика и водим диалог, защото сме най-демократичната партия!
Уважението и другарството са на висота!
P.S.Подкрепата в зала може да ти запази стола, но не може да спечели избори!
Биляна Иванова:
Дълго мислих дали да напиша тази публикация, защото искрено вярвам, че проблемите на семейството следва да се решават вътре в него без да се излагат на показ пред всички.
Вчера се проведе заседание на 50-ия конгрес на БСП – върховният орган на партията. Нищо върховно обаче нямаше във вчерашния ден /събота – б.р./ – от отхвърлянето на процедурни предложения без дори да се подложат на гласуване, през начина на броене на гласовете в залата, през виковете „оставка“ и бунта на „атентаторите“ (както в последствие бяха наречени) до изключването на същите тези „атентатори“ – 14 другари, чиято грешка според мен беше, че се осмелиха да изкажат по емоционален начин мнението си. Различното си мнение.
Да, аз не бих постъпила по този начин. Виковете не са моята форма на борба. Правото е. И мисля, че има и други начини да се постигне това, което не беше допуснато до гласуване вчера. Но това по никакъв начин не оправдава последващите действия на ръководството, което вместо да потърси път за помирение, задълбочи още повече разделението в партията.
Срам ме е от случилото се през вчерашния ден. Това не е БСП, която искам да виждам.
Милена Хинкова:
Вечерни размисли на глас. Много неща се изписаха и се изговориха за това заседание на Конгреса на БСП. Отвъд емоцията какво може да се види? Предстоят ни избори. Върви битка за овладяване на едни гласове и сриване на една партия. Моята партия и тази на приятелите ми, на родителите ми и техните родители. В тази битка се използва всичко. Най-вече амбицията на искащите власт и пари. От двете страни. Ако се замислим, изобщо не става въпрос за млади и стари, за идеи, за позиции, макар да има и такива. Какво може да се направи? Спасението е в единството, мобилизацията и ценностите. Правотата не е нито на викащите оставка, нито на гласуващите изключване. Правотата е на всички останали, които с покруса и съжаление наблюдаваха тази жалка картинка. Предстои да разберем колко съм права в тези разсъждения. Мога да продължа с това какво трябва да се прави, но мисля, че първо трябва да се уталожат страстите.
