Мечтите наистина се сбъдват. В това днес ще се убеди 14-годишният Илкер Сальовлу от разградското село Езерче. Въпреки че е прикован от рождение в инвалидна количка, той ще осъществи едно от двете си най-големи желания – да полети в небето. Мечтата му ще се сбъдне благодарение на едно есе и на директора на училището, в което учи.
Илкер е роден с тежка диагноза – спинална мускулна атрофия. Макар животът му преминава на инвалидна количка, семейството му прави всичко, за да не се чувства различен.
„Все така му говоря – и ти си същият, нищо, че си в количка, хората са същите, всеки има сърце. Казвам му – ще вярваш. Ако не вярваш, нищо не става- трябва да вярваш и да мечтаеш от сърце“, споделя майка му Фатме.
Будно и интелигентно дете, той посещава нормално училище в родното си село, където е първенец по български език. Когато му предлагат да се включи в конкурса на Център за приобщаващо „На крилата на моята мечта“, той не се колебае. И описва по детски мечтите си.
„Мечтая да провървя, да скачам, да играя футбол, да правя всичко като приятелите си, а втората ми мечта е да се кача на самолет и да усетя, че имам криле. Видял съм в съня си, че летя като птиците, и искам да усетя, че летя, че имам крила“, казва Илкер.
Есето, написано от цялото му сърце, печели наградата в конкурса. То трогва и директорката на училището в Езерче, която решава да сбъдне мечтата му да полети. Първоначално й отказват, но тя не се предава. „Ровейки се в интернет, попаднах на такава компания, която се занимава с подарък на ваучери. Писах писмо до управителя на фирмата и още същия ден получих отговор и той беше положителен. За мен това беше най-голямото щастие, да подаря щастие на нечий друг. Надявам се да успеем да сбъднем някой ден и първата му мечта – да проходи“, казва директорът на ОУ „Отец Паисий“ в с.Езерче Зюлейха Карман.
На самолета от летището в плевенското село Бохот Илкер ще се качи с майка си. И за двамата това ще бъде първи полет в небето, който очакват с огромно нетърпение. А след лятото им предстоят сериозни промени – Илкер вече ще бъде ученик в професионална гимназия в Разград, където ще изучава компютри, за да може един ден да работи и да се чувства пълноценен, дори и в инвалидна количка.
