Осем години труд, проучвания и творческо вдъхновение стоят зад мащабен стенопис в русенското СУПНЕ „Фридрих Шилер“, който проследява българската история от най-древните времена до наши дни. Разположен върху площ от над 120 квадратни метра, той събира образи на владетели, духовници, революционери, археологически находки и символи на българската култура. В създаването му участват преподавателката по изобразително изкуство Галина Панова и множество ученици.
Досега стенописът е бил познат основно на училищната общност, но училището решава да го представи и пред по-широка публика. Зад отделните изображения стоят задълбочени проучвания и стремеж да се изгради цялостен разказ за българската духовност, култура и историческа памет.
„Това е един своеобразен учебник по родолюбие“, казва директорът на Дойче шуле Искра Иванова.
Тя припомня, че преди осем години Галина Панова предложила да бъде направен стенопис на втория етаж. Тогава никой не предполагал какъв мащаб ще придобие проектът.
„Нямах представа, че това, което ще видим след осем години, ще е наистина толкова родолюбиво, толкова вдъхващо сила и вяра, че няма как българската духовност да не пребъде“, споделя Иванова.
От древните цивилизации до борбата за свобода
Историческият разказ започва с изображения, вдъхновени от праисторически обекти и находки, сред които пещерите Магурата и Козарника и плочката от Караново. Следват образи и символи, свързани с тракийското наследство, Орфей и прочутите съкровища от българските земи.
В стенописа са пресъздадени елементи от Боровското, Летнишкото, Вълчитрънското и Рогозенското съкровище, както и образи, вдъхновени от Казанлъшката и Свещарската гробница. Някои от тях са авторски интерпретации на учениците, създадени по образец на музейни експонати.
„Тук всичко е мислено композиционно. Не са само някакви артефакти, които са пририсувани, а всичко има смислова връзка“, обяснява Галина Панова.
В горната част на стенописа преминава декоративна лента с шевици, изработени по образци от български носии от художничката Мария Василева.
Композицията продължава с Първото и Второто българско царство. Пресъздадени са елементи от средновековната архитектура, Преславската керамика и изкуството от времето на цар Симеон. Присъстват и образи, свързани с духовните традиции, сред които Йоан Кукузел, Климент Охридски, светите братя Кирил и Методий и Паисий Хилендарски.
Централно място заема Свети Иван Рилски, а около него са вплетени символи на българската писменост, култура и историческа памет.
„Не можеш да изрисуваш образ на историческа личност, без да прочетеш и да се запознаеш с живота ѝ. Иначе нещата стават просто картинка. Нямат дух, нямат израз, нямат изкуство“, казва Панова.
Значителна част от стенописа е посветена на Българското възраждане и борбата за национално освобождение. Сред изобразените личности са Капитан Петко войвода, Панайот Хитов, Ангел Кънчев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Захари Стоянов, Тодор Каблешков и Георги Бенковски.
Централни фигури са Райна княгиня, Васил Левски и Христо Ботев. Зад Левски е изобразена майка му Гина Кунчева – художествено решение, което подчертава ролята на семейството във възпитанието на личности, оставили трайна следа в историята.
„В историята често остават незабелязани жените, които възпитават такива титани на духа“, обяснява преподавателката.
Включена е и композиция, посветена на Баташкото клане, както и образи на участници в подготовката на Априлското въстание. Финалната част на стенописа отдава почит на българското народно творчество чрез портрети на изпълнители, съхранявали музикалните традиции през поколенията.
Учениците участват в създаването на стенописа
В реализацията на проекта се включват множество ученици, които рисуват отделни образи и интерпретации на исторически артефакти. Работата им дава възможност да развият художествените си умения и да се запознаят по-задълбочено с българската история.
Синът на Галина Панова – Витан Василев, разказва, че проектът му е помогнал да израсне както като художник, така и като личност.
„В процеса на творческата работа израснах като художник. Запознах се с фундаментални понятия като пропорции, перспектива и цветовъзприятие и придобих много по-зрял поглед върху изкуството“, споделя той.
По думите му най-важното е възможността чрез проекта да бъде предадено послание на следващите поколения.
„Истинската ми мотивация за участието в проекта е да посея този огън на родолюбието в новото поколение ученици“, допълва той.
Директорът Искра Иванова отбелязва, че част от учениците, включили се в работата, вече са завършили университетското си образование, като някои продължават развитието си в областта на изобразителното изкуство и дигиталните технологии.
Тя припомня и други инициативи на Галина Панова, свързани с българските традиции. Преди 12 години по нейна инициатива започва отбелязването на Деня на народната носия в училището, а през 2024 г. ученици участват във флашмоб, при който изписват името на България и оформят спирала на Фибоначи.
„Това не е случайно в нашето училище. Всичко е част от усилията ни да съхраняваме и предаваме онова, което сме наследили“, казва директорът.
Сред следващите инициативи на училището е създаването на „стена на благодарността“, чрез която да се насърчават уважението, признателността и съхраняването на българското слово.
Мащабният стенопис в Дойче шуле е резултат от осемгодишен творчески процес, в който се преплитат изкуство, образование и история. Над 120 квадратни метра изображения разказват за древните цивилизации, българските владетели, духовните учители, борците за свобода и пазителите на народните традиции.
А участието на учениците превръща проекта не само в произведение на изкуството, но и в общо усилие за съхраняване на историческата памет и предаването ѝ на следващите поколения.
