На 2 юли от 18:00 ч. в Художествена галерия – Русе се открива изложбата „Хартията“ от колекцията на Художествена галерия – Добрич — проект с повече от три десетилетия история, който последователно разширява представите за този на пръв поглед скромен материал.
Свикнали сме да мислим хартията като повърхност — място, върху което се случва изображението. Тук тя се освобождава от тази подчинена роля и заема позицията на самостоятелен носител на смисъл: като обем, структура, плътност, като пространство, което може да бъде изграждано, разкъсвано, наслагвано и преосмисляно.
Селекцията включва над 50 произведения на повече от 30 автори от България и чужбина, създадени в различни издания на пленера „Хартията“. Тя проследява разнообразни подходи — от класически рисунки и графични отпечатъци до колажи, обекти и триизмерни форми, при които границата между изображение и тяло постепенно се размива. В част от работите материалът не е просто средство, а процес — ръчно изработената хартия носи следите на собственото си създаване и се превръща в активен участник в художествения резултат.
Началото на инициативата е поставено през 1995 г., а година по-късно тя прераства в международен пленер, който във времето привлича над 150 художници от 18 държави. Натрупаните творби формират колекция без аналог в българския контекст, част от фонд „Други форми“ на Художествена галерия – Добрич — свидетелство за устойчив интерес към експеримента и към разширяването на границите на медията.
Изложбата в Русе следва юбилейното издание от 2025 г., отбелязало 30 години от началото на проекта, и предлага не ретроспекция в класическия смисъл, а по-скоро концентриран поглед към една практика, която продължава да се развива.
В този контекст „Хартията“ може да бъде мислена не толкова като изложба, колкото като въпрос — какво всъщност прави един материал художествен. Отговорът не е еднозначен и не се съдържа в отделните произведения, а в напрежението между тях: между повърхност и обем, между контрол и случайност, между жест и структура. Именно в това колебание хартията престава да бъде просто носител и се превръща в език — крехък, но настойчив, способен да задържи внимание там, където обикновено очакваме само фон.
