29 юни се отбелязва като Международен ден на река Дунав. Фондация „Наука за природата“ е подготвила интересна информация, свързана с голямата европейска река:
Факти за река Дунав
- Втората по дължина река в Европа след Волга.
- Единственият приток на Черно море, протичащ от изток на запад.
- Известна с имената Donau (Германия), Dunaj (Словакия), Duna (Унгария), Dunav, Дунав (Сърбия, Хърватия, България), Dunărea (Румъния), Дунай (Украйна).
- Дом на над 40 вида бозайници, 180 вида птици, 100 вида риби, 12 вида земноводни и влечуги.
Заплахи за река Дунав
- Биоразнообразието в р. Дунав е повлияно от промените в хидрологичния режим.
- Химическата, енергийната, целулозно-хартиената и металургичната промишленост са сред основните индустриални замърсители.
- Замърсяването с битови отпадъчни води от населените места e един от основните проблеми на управлението на водите в басейна на р. Дунав.
- Чуждите и инвазивни видове, открити в Дунав, са около 130. Те се конкурират за храна и местообитания с местните.
Изчезнали видове от българския участък на река Дунав
- Дунавската русалка вече не можете да видите по нашите брегове. При наблюдението на вида българският хидробиолог Борис Русев е описал за пръв път широко известното в науката явление „компенсационен полет“. Ларвите живеят на речното дъно и течението постепенно ги отнася все по-надолу. Когато имагинират в средата на юни, излитат масово. Женските еднодневки летят срещу течението със скорост до 18 km/h, за да положат своите яйца на точното място в речното течение, където самите те са се излюпили.
- Най-едрата европейска еднодневка с размери, достигащи до 12 cm, а заедно с церките, наричани „опашка“ – до 25 cm.
- В наши дни е изчезнала от р. Дунав, включително от българския дунавски сектор.
- Среща се в р. Тиса, където е известна като „цветята на Тиса“.
- Видът е индикатор за чисти, незамърсени води. Обитава реки с бавно течение и дъна с глинест субстрат.
- Загубата на вида у нас е резултат от интензивен натиск от замърсяване и промени в хидрологичния режим.
- Самопречиствателната способност на реката е причина тя да неутрализира органика в известни граници, но втокът значително ги надхвърля.
- Регулирането на оттока на р. Дунав води до вкопаване на речното корито.
- тинестите брегове, които е обитавал видът, вече не са под вода, а на сушата.
Завърнали се видове от българския участък на река Дунав
В тази част на реката има интересни представители на биоразнообразието на нашия дунавски сектор, които доскоро смятахме за изчезнали. Актуалната информация сочи, че някои любопитни видове биват намирани отново. Ще ви припомним заплахите за тях.
- В тинести седименти все по-често откриваме ларвите на украинската минога Eudontomyzon mariae.
- Бреговете с чакълест субстрат са дом на звездовидното попче (Bentophyllus stellatus).
- Замърсяването и миграционните прегради влияят негативно върху популациите на украинската минога.
- Вкопаването на речното корито води до загуба на местообитания за звездовидното попче.
Нека да използваме този ден, като добър повод да научим повече за река Дунав и другите природни богатства на нашата родина. Тази информация напомня на всеки от нас да пазим природата.
