Все повече русенци търсят възможността да сварят ракия за лично ползване, при това просто, лесно, бързо и без особено усилие от тяхна страна. Тъй като не разполагат с излишно време, предпочитат да се възползват от услугите на близки казанджийници, където да занесат джибрите и после само да отидат да вземат готовия продукт.
По този начин не се налага да търсят и пренасят дървен материал, а всичко се предоставя на място, макар и с известно оскъпяване. Спестява се обикалянето по борси за купуване на дърва, които в зимния сезон са с по-висока цена. Затруднение е и осигуряването на сухо „меше“, което на чувал струва около 9 лева. А за сваряване на един „студен“ казан от около 200 литра отиват 4-5 чувала. Ако са влажни дървата, горенето е бавно и трудно и процесът на варене може да отнеме близо 6 часа.
Затова хората се ориентират към места, където казаните са с дестилационни колони, процесът на варене на ракия е непрекъснат и казаните са горещи за следващия клиент. Разходът на дърва е минимален и излиза 15 лева отгоре върху цената за услугата.
За да се подобри качеството на ракията, е добре да се мине и през лаборатория. Носи се около 200 мл от сварената и предварително добре размесена ракия, за да се измери нейното Ph. По този показател тя трябва да е в рамките на 5.5 до 6. Ако при варенето сте пропуснали да сложите сода бикарбонат и ракията е станала по-серта, по-стипчива или киселее, то със съответни прахчета може да се коригира. На място се изчислява колко дейонизирана вода е необходимо за разреждането на готовия продукт, за да съответства на градусите, които иска клиентът. За да стане по-мека и пивка, се добавя глицерин, отново в пропорции.
За тези, които искат ракията да се превърне във нещо „по-висше“, има варианти с дъбови чипсове. Може да се гони цветът и ароматът на уиски, или да се отиде към френското питие коняк. Има и вариант, само за оцветяване без промяна на дъх и вкус.
В лабораториите дават съвети и за съответни корекции при вината, за да бъдат спасени, ако се налага. Могат да се направят замервания какво количество серниста киселина трябва да се сложи във виното, ако искате то да отлежава, за да може в годините да запази аромата и вкусовите си качества.
За съжаление изминалата година се оказва лоша за виното и провеждането на традиционния конкурс за най-добро, хубаво и пивко вино, което се прави в Русе, е под въпрос. Досега интерес са заявили само 5-6 души. Причината е, че масово виното е добило „кисела жилка“ и това притеснява дребните винопроизводители да участват в конкурса. В следващите дни се очаква да се реши дали все пак, в навечерието на Трифон Зарезан, русенци ще могат да се похвалят и да премерят майсторлъка си при приготвянето и съхранението на вино.
