Демокрацията умира в полето на ценностите, когато предоставена информация на широката аудитория изгражда образи на врагове, а не произвежда смислен спор.
На терена на националната политика се открояват два враждуващи лагера – единият се формира от лица и политически партии около скорошните протестни действия, а другият е този, срещу когото бяха насочени гражданските недоволства- статуквото. /Правителството/ Как действат те? От една страна привържениците на протеста постоянно представят политическите си опоненти (статуквото) като враг на обществото, а страната на статуквото отговарят със същото- „не ние, вие сте врагът”.
Предоставената информация от монополистите на легитимното насилие и от претендентите им предлага само негативна аргументация на аудиторията и спомага политиката да остане мръсна дума, давайки прекалено рядко положителни аргументи за политическо участие. А в основата на демокрацията е и смисленият дебат около споделени ценности – той трябва да е в основата на надпреварата.
„В спора се ражда истината”- тривиално твърдение, нали? Уви! Днес спорът е ограничен до производството на „враговете” в политиката и демокрацията в полето на ценностите е застрашена. Демократичната основа – смислен и аргументиран спор за ценности на ниво общност, е отслабена. Негативните основания движат политическия процес, а Карл Шмит е добър пророк с твърдението си, че политическите действия съществуват около разбиранията за разделението приятел/враг. Тезата на Шмит не покрива изцяло нашата политическа реалност, приятелите в политиката отсъстват, а изборът ни е ограничен до по-малко зло или по-малкия враг. Концентрацията само върху основанията „Против” ограничава възможностите за преценка до полето на негативното.
Въпросът, който ни се поставя днес, е: Кой е по-големият или по-малкият враг – Борисов и компания или участниците в другия лагер? Политическите участници на домашната политическа арена поставя суверена в условията да изходи от предпочитанията си за по-малкото зло, като не дават възможност за формирането на първо най-предпочитано предпочитание.
Как умират демокрациите е заглавието на една от значимите книги по политически науки за 2019 година на политолозите Даниел Зиблат и Стивън Левицки. Основната теза в книгата е, че демокрацията умира, когато общественото мнение е поляризирано, а политическите опоненти започват да се възприемат от широката аудитория като врагове.Това разглобява демокрацията, като форма на съвместно съжителство и диалог. Политиката започва да прилича на зрелищен футболен мач, в който агитките на противниковите отбори се надвикват – в мача наистина консенсусът и диалогът е невъзможен. Но представителната демокрация не е футболен мач, а на терена на ценностите няма никой, затова надпреварата прилича на спортен двубой, в който смисленият диалог е невъзможен. Жалко е, че нашият случай е подобен!
Автор: Станислав Тодоров,
докторант по политология в СУ „Св. Климент Охридски”
