Има само две партии – „Възраждане“ и всички останали
Русе е град с дълбока история, ключово място на Дунав и някога един от най-силните индустриални центрове в България. Но днес се сблъсква с тежки икономически, демографски и институционални проблеми. От икономически двигател в държавата преди, днес виждаме град с неизползвани възможности.
Случващото се с Русе не е случайност, а резултат от дългогодишна политика и липса на държавническо отношение към регионите. Тази равносметка прави кандидатът за народен представител от Русе и областта от „Възраждане“, Златан Златанов. Той заявява:
„Проблемите на Русе са неговият стопански, демографски и институционален упадък. Този упадък започна с началото на така наречената демокрация у нас и е следствие както на липсата на правилно отношение на София към регионите, така и на отношението на администрацията към Русе.“
Златанов е категоричен, че в основата на този процес стои централизацията и пренебрегването на регионалното развитие.
„Русе е първият европейски град, но отношението от страна на министерствата и агенциите към града води до системно му изоставане.“
Златанов включва и геополитическия фактор, който допълнително задълбочава кризата.
„Русе се е изградил като ключово търговско средище благодарение на мястото си на Дунав – гръбнакът на Европа, свързващ народите на Централна Европа и Руската империя. Но поредица от конфликти в източната част на Европа доведоха до това градът да бъде изолиран и да изпадне в геополитическа безтегловност.“
Той подчертава, че тази изолация има и съвременни измерения.
„В момента Русе се превръща в логистичен възел за транспортиране на оръжие към Украйна, което го превръща в потенциална военна цел.“
Последиците от тези процеси са видими именно в демографията и икономиката.
„В края на 80-те години Русе беше сред водещите индустриални центрове, с огромна концентрация на производства. Днес реалното население е не повече от 70 000 души. Това може да се види по потреблението на ток, вода и хляб – градът се е стопил драстично.“
В този контекст той поставя въпроса за бъдещето на Русе и възможните решения.
„Проблемите на региона няма да се решат от раз. Те могат да се решат в период от 4 до 5 години, но трябва да се създадат основите – разкриване на работни места и връщане на хората, които са напуснали Русе.“
Според него обаче първата стъпка е политическа промяна на национално ниво.
„Трябва да се смени властта, защото тази власт е колониална и прокарва външни интереси, а не националните. Само при такава промяна могат да се реализират стратегически проекти.“
Като пример той посочва инфраструктурата.
„Магистралата Русе – Търново ще се реализира, когато няма кражби и когато управлението попадне в ръцете на хора с държавническо мислене. Ако продължава както досега, нищо няма да се промени.“
В икономически план Златанов дава конкретни примери за загубен потенциал.
„Най-голямата речна корабостроителница в региона не работи вече 12 години. Кадрите избягаха в Румъния и в Амстердам. Това е пряка загуба за икономиката на Русе.“
Същевременно се развиват производства с по-различен характер.
„За сметка на това се разширяват производства на барут и военна продукция. Това не е развитие, което работи за живота и бъдещето на града.“
Друг сериозен проблем е липсата на ключова инфраструктура.
„Русе няма летище, защото то беше затворено в началото на прехода. Така градът изпусна възможността за развитие на авиотранспорт и попадна в сянката на Букурещкото летище.“
Паралелно с анализа на проблемите, като народен представител до момента от „Възраждане“, Златан Златанов има конкретни заслуги за града и областта:
„От „Възраждане“ спряхме използването на пари от националния бюджет в полза на общината за закупуването на паркинг, който само преди две години беше даден на концесия на лица, известни като приближени или проксита на Таки, известния сенчест бизнесмен. Именно благодарение на твърдата и последователна политика на съветниците от „Възраждане“ в Общински съвет- Русе , които действаха в координация с мен, това не се случи.“
Като народен представител той се ангажира и с контрола върху общинските сделки: „Благодарение на питанията до министъра, успях да предизвикам одит в общината по отношение на абсолютно престъпна сделка с прехвърлянето на собствеността на почивната база на две русенски училища – МГ „Баба Тонка“ и най-старото училище в Русе СУ „Христо Ботев.“
Сред националните му инициативи е ограничаването на привилегиите на депутатите като лишаването им охраната на Национална служба охрана:
„Охраната от НСО е предназначена за президент, министър-председател или председател на НС. В момента тази привилегия се използва от Бойко Борисов и Делян Пеевски, а в миналото и от Ахмед Доган. Народният представител представлява народа и не е изключителна фигура с лични привилегии.“
В парламента той е активен и по теми, свързани и с националната сигурност.
„Като ротационен председател на Комисията за контрол на службите направих близо 19 опита за заседания, но те бяха блокирани от управляващото статукво, защото поставях въпроси за запасите от горива, украинската групировка КУБ, водната криза, интересите на България, войната в Украйна и др.“
Златанов обръща внимание и на икономическите отношения на България. Като председател на Групата за приятелство с Иран в Народното събрание, той е категоричен:
„Иран е абсолютна жертва на непровокирана от него агресия, на империалистична колониална война с цел унищожение на неговата държавност и поставянето му в колониална зависимост, разграбване на неговите природни богатства от нефт, природен газ, мед и други.“
Златан Златанов посочва, че Иран е една много богата територия от милион 648 хиляди квадратни километра, което е 15 пъти колкото България.
„Иран е достигнал много високо ниво на технологично развитие и няма да се даде на така нареченият колективен Запад, напротив, Западът ще си изпочупи зъбите с Иран.“
Златанов подчертава и икономическия интерес на България от развитие на българо-иранските отношения.
„Стокооборотът между България и Иран, към днешни пари, през 1989 г. е равнявал на днешни 10 милиарда долара. А сега е само 280 милиона долара, т.е. в момента имаме стокооборот на около 3% от това, което сме реализирали тогава, от което ние губим.“
Златан Златанов признава, че не може да се примири с инертността и посредствеността в една голяма част от нашето общество, в нашите сънародници, които са готови да продадат националните интереси, да се съгласят, да бъдат купени. Той подчертава, че това пренебрегване на духовните принципи и идеали е в контраст с жертвите на наши предшественици като Захари Стоянов, Петко Славейков, Стефан Стамболов, Петко Войвода, Ангел Кънчев, Баба Тонка и редица други.
В същото време признава, че се гордее, че все още в една не малка част от нашия народ има воля за живот и воля за промяна на жалкото ни битие. Защото сме един древен народ, който се намира под колониална власт.
Златан Златанов е категоричено убеден в правотата и каузите на „Възраждане“, за които призовава за подкрепа на избирателите на идния вот:
„Има само две партии – „Възраждане“ и всички останали. „Възраждане“ е израз на българския дух и желанието за независима държава.“
В най-тежките моменти Златанов се ръководи от принципи, които олицетворяват неговия подход, решимост и упоритост в борбата срещу нередностите: „Спокойното море не ражда моряци!“ и „За да стигнеш до извора, трябва да плуваш срещу течението!“.
Тези думи не са просто сентенции, те определят стилът на работа на Златан Златанов, неговата последователност, отстояване на националните интереси и защита на Русе от несправедливости и корупционни практики.
“Възраждане” е с номер 8 в бюлетината!
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
