Върховният административен съд потвърди решението на Административен съд-Русе, с което се отменя решението на Общинския съвет за нови зони за територията на град Русе. Жалбата в АС-Русе бе пусната от собственика на Център за гуми „Диана“, който не е съгласен с новото зониране, от което се определя коефициентът за местоположение, елемент от формулата за определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти. Предстои юристи да коментират какво означава това за гражданите, които са платили през 2024 и 2025 г. данъците си според променените зони и по какъв ред ще им бъдат възстановени или приспаднати сумите.
Върховните съдии приемат, че има нарушения, свързани с допълнителното предложение на кмета на общината от 18.12.2023г. към първоначалното от 20.11.2023г. Напълно се споделят мотивите на АС-Русе, че от публикуването на сайта на ОбС Русе само на първоначалното предложение на кмета на Община Русе, без допълнителното предложение (чрез което два големи квартала на гр.Русе се включват в обхвата на втора зона), без графична част, чрез която адресатите да се ориентират за териториалния обхват на отделните зони, следва правният извод, че не е изпълнена процедурата по чл.66 и чл.69, ал.2 от АПК.
Правилно АС-Русе е квалифицирал нарушенията по чл. 66, ал. 1 и ал. 2 и чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от АПК като съществени, тъй като е нарушено правото на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на общия административен акт. Актът е издаден, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, включително без да е дадена възможност за предложения и възражения на заинтересованите лица. Лишаването на адресатите на акта от посочените права, е самостоятелно основание за отмяна на административния акт, както правилно е приел и съдът. Тези нарушения са съществени, тъй като са нарушени разпоредби, които гарантират възможността за упражняване на правата на лицата, засегнати от издадения акт.
Липсата на мотиви както в самия Протокол №13, в който се съдържа взетото решение, така и в предложенията на кмета на общината, обосновават извода на съда за липса на фактически основания за издаването на акта, която също представлява порок, наличието на който води, сам по себе си, до незаконосъобразност на административния акт. Правилно съдът е приел, че от ключово значение е липсата на мотиви относно постигнатия с оспореното решение резултат съседни недвижими имоти да са поставени в различни зони, което води до разлика в данъчното третиране на подобни обекти на собственост.
Съобразно разпоредбата на чл. 71 от АПК, при издаване на общ административен акт, административния орган е длъжен при произнасянето си да се съобрази с всички значими за производството факти и обстоятелства, които да му дадат възможност да постанови обоснован и правилен административен акт.
При възможността за значително въздействие на акта върху правната сфера на заинтересованите лица, е недопустимо решение да бъде вземано на база необосновани предположения или твърдения, неподкрепени от събрани в хода на административното производство доказателства.
Обосновано съдът е приел, че и това нарушение на процесуалните правила е съществено и е довело до ограничаване на възможността на заинтересованите лица, в това число и жалбоподателя, да вземат активно и адекватно участие при приемането на оспорения акт.
Правилно съдът е приел и че оспореното решение е постановено и в нарушение на материалния закон.
В компетентността на Общинския съвет е да определя размера на данъка върху недвижимите имоти в определените със ЗМДТ граници, а именно от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот (чл. 22 вр. с чл. 1, ал. 2 ЗМДТ). Съгласно чл. 20 ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.Елемент от формулата за определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти е коефициента за местоположение /Км/, а размерът на този коефицент зависи от зоната, в която попада имота. Съгласно чл. 6, ал. 1 от приложение № 2 коефициентът за местоположение (Км) се определя по таблица № 3 или 4 и местонахождението на сградата.
Напълно се споделят решаващите мотиви на първоинстанционния съд, че нарушаването на правен принцип, какъвто е конституционният за равно (вкл. данъчно) третиране – по чл.19 от Конституцията, обосновават извод за нарушаване на материалния закон при издаване на оспорения административен акт. Поставянето на съседни имоти в различни зони, което в крайна сметка, води до различно данъчно облагане трябва да е обосновано според ясни и публично оповестени от административния орган критерии, което в случая не е сторено.
По изложените съображения първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.
