Около 30 корабособственици и оператори от българския речен транспортен сектор настояват за спешна намеса на държавата заради продължително блокиране на товарни кораби в унгарския участък на река Дунав. В колективен меморандум до министъра на транспорта и съобщенията те предупреждават за сериозни финансови загуби, неизпълнени договори и риск от фалити в сектора, съобщиха потърпевши представители на сектора за Русе Медиа.
Според изложеното в документа повече от два месеца десетки натоварени плавателни съдове и конвои под български и европейски флаг са блокирани в унгарския участък на реката. Това възпрепятства изпълнението на международните договори за превоз на стоки, а престоят на корабите надхвърля обичайните търговски и технологични срокове.
Авторите на меморандума признават, че ниските водни нива са следствие от климатични фактори, но изразяват възражения срещу инженерни действия в речното корито, предприети от унгарската държава. По техни твърдения сред тях са изграждането на подводни прегради и прагове за осигуряване на охлаждаща вода за АЕЦ „Пакш“. Според корабособствениците тези действия са извършени без осигуряване на алтернативни безопасни маршрути за корабоплаване.
В меморандума се посочва, че ситуацията представлява фактическо затваряне на международния плавателен път. Подписалите документа смятат, че действията противоречат на Конвенцията за режима на корабоплаването по Дунав от 1948 г., известна като Белградската конвенция, както и на принципите на Европейския съюз за свободно движение на стоки и услуги.
Сред основните проблеми, посочени в меморандума, са разходите за издръжка на корабите и екипажите, пропуснатите приходи от неизпълнени договори и възможните неустойки за забавени доставки.
Конкретна сума е посочена за „Донау Стар БГ“ ООД. Според документа разходите и загубите на компанията от неизпълнени договори надхвърлят 400 000 евро. В приложението са посочени моторният кораб „Джъмбо III“ под български флаг и моторният кораб „Донау Стар VIII“ под германски флаг.
Останалите подписали меморандума предупреждават за сериозни финансови последици, но не се ангажират с публичното оповестяване на конкретни суми.
Корабособствениците предупреждават и за риск от увреждане на превозваните товари, което може да доведе до застрахователни претенции и търговски искове. Допълнителен натиск върху компаниите създават и възможните неустойки от международни контрагенти заради забавените доставки.
Според авторите на меморандума индивидуалните правни и търговски действия на отделните компании не са достатъчни за преодоляване на кризата. Затова те настояват българската държава да предприеме координирани действия на дипломатическо и международно ниво.
В документа са формулирани четири конкретни искания към българските институции.
Първото е Министерството на транспорта и съобщенията съвместно с Министерството на външните работи да изпрати официална дипломатическа нота до правителството на Унгария. Целта е да бъде изяснен техническият статус на плавателния път и да се настоява за приоритетно пропускане на блокираните български кораби.
Второто искане е България да поиска извънредно свикване на Дунавската комисия в Будапеща, за да бъдат разгледани инженерните намеси в международния плавателен път.
Корабособствениците настояват също Европейската комисия, и по-конкретно Генерална дирекция „Мобилност и транспорт“ (DG MOVE), да бъде информирана за блокирането на транспортния коридор Рейн – Дунав, част от европейската транспортна мрежа TEN-T.
Четвъртата мярка предвижда спешна среща между Министерството на транспорта и съобщенията и засегнатите корабособственици. На нея трябва да бъдат обсъдени възможностите за държавна помощ или компенсации за претърпените щети.
В края на меморандума подписалите го настояват за бърз отговор от институциите и готовност за провеждане на работна среща в рамките на следващите 48 часа. Към писмото е предвидено да бъде приложен подробен опис на блокираните плавателни съдове, превозваните товари и натрупаните преки загуби на отделните компании.
