За съжаление България е на последно място по дигитални умения в ЕС и това ни дава тревога и възможност да поискаме допълнителни европейски средства за следващите пет години, заяви в Русе председателят на КНСБ Пламен Димитров. Той участва заедно с министъра на труда и социалната политика Бисер Петков в конференция в Русенския университет, посветена на дигитализацията и пазара на труда.
Според Пламен Димитров средствата за повишаване на уменията трябва да бъдат поискани за всички 3 млн. български работници и служители. „Европейската комисия отделя 8 млрд. евро за дигитално образование и дигитални компетентност в ЕС. Смятам, че ние сме най-нуждаещи се и трябва всички да мобилизираме своите усилия и да поискаме поне едни 500-600 млн. от този фонд. Като добавим и нашето финансиране от европейските програми за следващия период, мисля, че една програма за 5 години от 1 млрд.евро е съвсем постижима, за да издигне на качествено ново ниво дигиталните умения на българския работник и служител. Това ще ни направи конкурентоспособни и нашите предприятия ще могат привлекат инвеститори, които са ни нужни, за да дават добри заплати“, коментира още лидерът на КНСБ.
Темата за доходите бе коментирана и от Пламен Димитров, и от социалния министър, но в различен аспект – заплати и пенсии. Бисер Петков обясни, че се работи по финализиране на механизма за получаване на втора пенсия. Такава би трябвало да вземат всички, които са родени след 31 декември 1959 г. и които са задължени да се осигуряват в универсален пенсионен фонд. Ако са избрали да прехвърлят парите си в първия стълб на държавното осигуряване, тогава ще получават само една пенсия, но в пълен, а не в намален размер. „Ако те 5 години преди навършване на пенсионна възраст са членове на универсалния пенсионен фонд, те остават в него и съгласно уредбата, която в момента се подготвя за базата за изплащане, ще имат възможност да получават пенсии или друг пенсионен продукт, защото в проекта, който се обсъжда и се усъвършенства, са предвидени различни опции за изплащане на пенсионния доход. Надявам се да можем да финализираме и този въпрос да бъде решен достатъчно преди настъпване на фазата на изплащане, която се очаква да бъде втората половина на 2021 г., когато първите жени, осигурени в универсален пенсионен фонд, ще придобият право на пенсия“, каза социалният министър.
Лидерът на КНСБ изрази становището си, че увеличението на заплатите на всички в бюджетната сфера в следващите години няма алтернатива. В момента стартовата заплата на току що завършил млад педагог е 920 лв., а догодина ще има ново увеличение на всички учителски заплати с нови 20 процента. Следващите трябва да бъдат социалните работници и работещите в сферата на културата. „Ние не можем да чакаме всяко съсловие да се вдигне на бунт, на протест и не трябва да чакаме. Ще искаме догодина още увеличение от 12-15 процента, и то не само в държавния сектор. При над 20 млрд. лв. печалба в нефинансовият сектор всяка година, която генерира в България бизнесът без банките, да се твърди че нямало средства, че нямало как да се поеме тази крещяща нужда, за да задържим хората в България, е най-малкото несериозно“, смята Пламен Димитров.
