Състезателката на БК „Русе“ Севда Асенова сбъдна мечтата си и спечели медал от Световно първенство по бокс за жени. На 37 години националката ни се завърна с бронз от шампионата на планетата в Истанбул. Тя се качи на почетната стълбичка в категория до 48 килограма. Така Севда допълни колекцията си, която включва титла от Европейското първенство в София през 2016-а и още три сребърни отличия от шампионати на Стария континент. Ето какво каза Асенова след завръщането от Турция.
-Севда, какво е усещането да си медалист от Световно първенство?
– Честно казано, невероятно е. Целият ми труд се оцени, не мога да повярвам. Наистина съм много щастлива. Радвам се. Повечето хора не го очакваха, защото имам контузия, която още от 2016 година ме измъчва и не е отминала. Още в първата среща сега в Истанбул получих и травма на ребрата, с която трябваше да боксирам във всички мачове. Но бях категорична, че няма да се откажа, докато не стигна до медалите.
-Стисна зъби и показа характер.
– Да, абсолютно. Само на личния ми треньор Съби Събев споделих, че имам такъв проблем. Никой друг, извън треньорите при нас, не знаеше. Благодаря на Борислав Георгиев, треньорът на Локомотив София, който беше с мен. Постоянно ме питаше как съм и дали мога да продължа. Казах му обаче, „бате Боби, искам да пробвам“. Знаех че мога, но във всеки момент, в който бия удар, проблемът се появяваше отново, това е като незараснала рана и боли. Важното беше да спечеля медал, той бе всичко за мен. Успехът е наистина голям.
-Вложи много години и труд за този медал.
– Абсолютно. Имам европейска титла, три пъти съм европейски сребърен медалист, печелила съм и Купа „Странджа“, медал на Европейския съюз, но чувството на Световно първенство е съвсем друго. Сбъднах си мечтите. Емоцията е много голяма. На награждаването бях с големи болки. Искам да благодаря и на ИБА, защото след като стана ясно, че имам травма, ме закараха веднага на изследвания, да се погрижат за мен. Честно казано, предпочитах да има нещо счупено, отколкото натъртено, защото сега боли много повече.
-Дава ли ти този медал още по-голяма амбиция, евентуално за Париж 2024?
– Медалът наистина ми дава огромни амбиции. Откровена съм, гледам още по-високо. През октомври месец имаме Европейско първенство, първо гледам натам. Ще се възстановя, ако трябва ще стисна зъби, но ще се кача на ринга. Няма да се откажа. Не всичко е до години, всичко е до характер и сърце. Ако искаш да постигнеш нещо, то ще се случи. Показах го в Истанбул. Но не искам да гледам за Париж или нещо такова. Има дълъг път до Игрите.
-Колко дълга ще е почивката ти?
– Няма да е изобщо дълга. Другата седмица подновявам тренировки, защото предстои личното първенство в Петрич. Ще се явя на него. Въпреки контузията ще участвам. Просто ми се играе. Медалите не ме променят, аз искам да съм на ринга. Тренира ми се, желанието у мен е много голямо. Искам да участвам навсякъде. Без да отказвам за нито един турнир. Дано и другите така да са като мен, да обичат спорта и да правят всичко с любов.
