9 ноември 1989 г. се превръща в една от най-важните дати в историята на Европа, а и на света. Това е денят, в който започва събарянето на Берлинска стена и се слага началото на рухването на „Желязната завеса“ между Изтока и Запада. За немската столица обаче раната от разделението все още е жива, а спомените са съхранени в многобройните бетонни блокове от стената, запазени из града, в музеите и експозициите на открито.
„Топография на терора“ е може би най-точното място, откъдето да започне своеобразната обиколка назад в миналото. Името не е избрано случайно – на това място се е намирала централата на Гестапо и точно тук са запазени около 100 метра от Берлинската стена. Връзката между нацизма, Втората световна война и „Желязната завеса“ е красноречива, особено при вида на заплашително стърчащи арматури от бетонните блокове на стената. Самото съоръжение е поредното оръжие в битката за влияние между Великите сили, насочено срещу свободата.
След Втората световна война Берлин е поделен на четири зони – източната част се контролира от СССР и става столица на Германската демократична република, а останалите три части на запад са под влиянието на Великобритания, САЩ и Франция. Масираните опити на източногерманците да преминат в Западен Берлин раждат един от най-безумните символи на комунизма – изграждането на Берлинската стена, започнало на 13 август 1961 г. Стената разделя приятели и семейства и разрушава животите на хиляди германци. Съоръжението, строено до 1975 г., е било направено от 45 000 бетонни блока с размери 360х150 cm, които са със заоблен връх, за да затрудняват опитите за бягство. Общата дължина на стената е била 155 км, с 302 наблюдателни кули, 20 бункера и 67 км метални огради.
След рухването й през 1989 г. германският народ решава, че трябва да запази спомените, за да не се забравят поуките от миналото. Така на различни места из Берлин все още са запазени части от стената, превърнати едновременно в исторически артефакти и изкуство.
Освен в „Топография на терора“ бетонни блокове са могат да се видят пред метростанцията на „Потсдамер плац“ по пътя за Бранденбургската врата, както и в музея на открито East Side Gallery, където над 1,3 км от стената са изрисувани с графити от различни артисти. Отделно е създаден и Мемориал на Берлинската стена, със запазена наблюдателна кула.
Заради стената дълги години се налагаше символът на Берлин – Бранденбургската врата, да бъде заобикаляна отдалеч. При изграждането на бетонната разделителна ивица вратата остава в ничия земя и цели 28 години никой не преминава през нея. Именно тук американският президент Роналд Рейгън отправя призива си на 12 юни 1987 г., който ще промени света: „Господин Горбачов, отворете тази врата! Господин Горбачов, разрушете тази стена!”. Така след събарянето на стената Бранденбургската врата става символ на обединението на Германия.
През годините тя е претърпяла различни метаморфози, най-вече по отношение на квадригата на върха. Композицията от четири коня, които теглят колесницата на богинята на победата Виктория, е била отнесена от Наполеон като трофей след превземането на Берлин през 1806 г., но осем години по-късно Берлин си я взема обратно. Първоначалният образ на богинята на мира с маслиново клонче е подменен с Виктория, която държи железния пруски кръст. По времето на соца кръстът отново е заместен с маслиновата клонка, за да се завърне окончателно след 1990 г. с римски орел на върха.
Като емблема на разделението си стои и най-важният контролно-пропусквателен пункт между Източен и Западен Берлин – Чекпойнт Чарли. Истинското съоръжение се пази в съседния „Мауер музей“, а на кръстовището на улиците „Фридрихщрасе“ и „Цимерщрасе“ е направена възстановка, където актьори, преоблечени като американски войници, пресъздават атмосферата от Студената война. Именно на това място руските и американските танкове са стояли от двете страни на пункта, а за обстановката напомня прочутата табела „You are entering the American sector“.
Човешките съдби, променени от Берлинската стена, оживяват в „Мауер музей“, и то по един покъртителен начин – извън сухите факти около построяването и събарянето на съоръжението, извън геополитическата ситуация през годините. В музейната експозиция са разказани историите на хората, които с риск за живота си са потърсили свободата по най-невероятни начини. Хората са бягали с балон и самолет с двигател от „Трабант“ над стената, копали са тунели, правили са миниподводници за преминаване пред река Шпрее, използвали са куфари и озвучителни уредби, за да се скрият вътре, преработвали са купета, багажници и дори двигателния отсек на автомобили, за да преминат от другата страна на омразната стена на разделението.
Друг ъгъл към живота в Източен Берлин, макар не толкова драматичен, е представен в Музея на ГДР. За по-младото поколение и за хората от Запада разходката из музейните зали е като екзотика. Трудно е им е да възприемат социалистическата реалност, когато луксът се е измервал с притежанието на собствен „Трабант“, черно-бял телевизор, телефон с шайба, а децата са пишели възторжени писма до „непознато другарче“. В музея са пресъздадени жилищните помещения на един средностатистически соцапартамент, а отделно са показани привилегиите, от които се е ползвала висшата партийна номенклатура – лимузина „Волво“, маркови питиета, цитрусови плодове, цветен телевизор.
За германците опазването на наследството от миналото – близко и по-далечно, е много важно, защото са убедени, че поуките от историята трябва да се помнят. Особено когато става дума за Втората световна война и опустошителните й последици за цялото човечество. Два от паметниците в Берлин се врязват до болка в съзнанието. Единият е Мемориалната църква „Кайзер Вилхелм“, известна като „Църквата на паметта“. През 1943 г. сградата й е сериозно увредена от бомбардировките, поради което е наречена “Кухият зъб“. Полуразрушеният храм е оставен нереставриран, за да напомня винаги за войната и онова, което тя причинява.
Другият паметник, от който настръхваш, е Мемориалът на Холокоста. Композицията на нюйорския архитект Питър Айземан е направена в близост до Бранденбургската врата, като на площ от 19 000 кв.м се издигат 2711 бетонни паралелепипеда, различни по височина. Морето от сиви каменни блокове, изкопани от бункера на Хитлер и напомнящи на гробове, почита паметта на 6-те милиона евреи, убити от нацисткото правителство.
Една друга сграда обаче хвърля своеобразен мост между тъжното минало и демократичното настояще на Берлин и Германия. Това е Райхстагът, който през годините е имал своята драматична роля в историята. Пожарът през 1933 г., за който е обвинен българският комунист Георги Димитров, затвърждава властта на нацистите. През 1945 г. емблема на победата над Хитлер става снимката, в която руски войник развява флага от върха на Райхстага сред пушен и руини. Днес, това е мястото, където заседава парламентът на обединена Германия – под огромен стъклен купол, символизиращ прозрачността на управлението и силата на демокрацията.