В област Русе рискът да пострадате тежко или да загинете при произшествие на пътя е най-висок в цяла България. Това заяви днес председателят на Управителния съвет на Института за пътна безопасност (ИПБ) Богдан Милчев по време на форума „Свързаност 2025 в рамките на безопасна мобилност“, който се проведе в Русе
В него се включиха представители на Община Русе, на Областното пътно управление, на Гранична и Пътна полиция, както и на местната администрация на съседния румънски град Гюргево. Те представиха информация за състоянието на инфраструктурата и мерките, които се вземат и планират за облекчаване на трафика и осигуряване на по-голяма безопасност по пътищата.
Богдан Милчев коментира, че показателите за рискови пътища в страната, които Институтът за пътна безопасност отчита, са въз основа на коефициент загинали и ранени, спрямо дължина на пътната мрежа.
„Институциите в България не боравят с тази методика, но тя е важна, защото там, където е най-опасно, натам трябва да се насочат парите. Факторите са няколко. Единият е, че тук има смесване на транзитно преминаващи, чуждестранен трафик, както и на движение на местно население. Има и лошо управление на трафика от страна на „Пътна полиция“, Община, Агенция „Пътна инфраструктура“, които не работят като система. Отговорностите се прехвърлят. Има и един елемент, свързан с неправилно харчене на парите, както и корупцията, която в цялото ни общество прояжда възможността парите да се насочват ефективно“, каза още Милчев.
Кметът на Русе Пенчо Милков заяви, че са необходими и законодателни промени, които да дадат възможност на институциите да са по-ефективни. По думите му би следвало Министерството на регионалното развитие и благоустройството да разработи нова система за споразумения с общините в граничните градове с по-висока сума на километър трасе с коефициент в зависимост от трафика, преминаващ през всички общини.
Богдан Милчев отчете, че проверка на ИПБ е показала, че улиците на Гюргево не са по-безопасни от тези на Русе по отношение на организацията на движение и поведението на участниците в него.
Два пъти и половина е по-голяма е опасността да загинете при пътнотранспортно произшествие в Румъния и България, отколкото са средните показатели за Европа, каза Милчев.
Заместник – кметът на съседния румънски град Мариан Дамян коментира, че си сътрудничат сериозно с колегите си в Русе и има планове за ремонт на улици и изграждане на система за контрол на трафика.
Заместник-кметът на Русе по „Социални дейности, здравеопазване и транспорт“ Димитър Недев изтъкна, че е изготвено предпроектно проучване за състоянието на светофарните уредби в града и изграждане на алтернативна пътна инфраструктура, като предстои и изграждане на 24 повдигнати пешеходни пътеки и пет повдигнати кръстовища.
Директорът на Областно пътно управление – Русе инж. Стамен Савов съобщи, че повечето пътища в региона са ремонтирани или това предстои да се случи. Задействани са и механизми за проектиране на основен ремонт на булевард „България“, по който минава основният трафик от и за Дунав мост и Румъния, тъй като състоянието му към момента е лошо.
Началникът на група в „Пътна полиция“ – Русе старши инспектор Стилиян Станев съобщи, че има изготвена стратегия за безопасност на пътищата въз основа на причините за настъпване на тежки пътнотранспортни произшествия. Той отчете, че има намаляване на броя на загиналите на годишна база, но увеличение на броя на катастрофите и на пострадалите хора в тях. Основните причини са движение с несъобразена скорост. Старши инспектор Станев добави, че според статистиката от началото на годината в областта има 310 тежки пътнотранспортни произшествия с 13 загинали и 402-ма ранени. За същия период на миналата година катастрофите са 280 с 18 загинали и 347 пострадали.
Богдан Милчев отчете, че за достигане на средните нива в Европа по отношение на пътната безопасност не е достатъчно само подобряването на инфраструктурата. Според него е необходимо дадените анализи и одити по безопасността на пътищата да се извършват независимо, като предложи например румънски специалисти да ги извършат за Русе, като български експерти могат да сторят това в северната ни съседка.
„Необходими са революционни промени. Например, законовото допускане на извънсистемния контрол, т.е. будните хора в обществото и неправителствените организации да имат достъп до информацията, не през Закона за достъп до информация, а в реално време да имаме на сайтовете на общини, на министерства, тяхната дейност. Да знаем, какво са възложили, за колко пари са го възложили, да видим дали е изпълнено. Винаги ще има хора, които да контролират този въпрос, защото това все пак са нашите пари“, каза още Милчев.
