17-ата си самостоятелна изложба откри в малката зала на „Борисова“ 6 русенският художник и корабомоделист Славейко Петров. Половината от живописните платна са напълно нови, рисувани през изминалата 2021 г. Сред 37-те картини има портрети, композиции, както и класически пейзажи, с които авторът е популярен.
„Когато започнах да си готвя новите неща, много свободно и леко рисувах. Действително с една вътрешна нагласа, хъс и творческо вдъхновение. Може би повлия и това, че през пролетта изкарах КОВИД и два месеца не бях работил. Но като прескочиш и тази гадна вироза, определено тръгваш към ново начало, така да го кажа“, споделя авторът.
Приятели и ценители са споделили с художника, че в новите му платна виждат промяна в стила му. „Самият аз го откривам. Моето мото е точно така – да вървя все по-напред. Особено в портретите“, казва Славейко Петров. Като ученик на Кирил Станчев е започнал преди години с портрети, но отдавна не се е връщал към тях. Сега обаче отново се е концентрирал върху портретите и се развива и в тази посока.
За Русе казва, че е върнал малко носталгично лентата назад с пейзажа „Стъклената будка“, която е нещо много незабравимо за поколението, от което е Славейко Петров. Той иска и младите да видят как е изглеждал центърът на града преди десетилетия.
Сред новите му картини присъстват и морските пейзажи, като особено се гордее с „На гребена на вълната“. Авторът признава, че от много години работи върху морето като тематика. „Никак не е лесно да се рисува морето, океанът, живата вода. Морето не е до колене, както някои хора си мислят. А и покрай корабомоделизма, това, че съм морски човек, продължавам да рисувам морските пейзажи.Продължавам да го търся и да го развивам в нов вид и стил, в нов нюанс буквално. Морската тема ми е любима“, казва художникът. Намигване към корабомоделизма са и три модела, които са му донесли медали от състезания у нас и в чужбина.
Дали река Дунав също ще намери място в картините му – вероятно да, но с романтичните й моменти. Това са старите рибарски лодки, автентичността на крайбрежието,красивите места, защото бетонът на съвременността не му допада.
„Постарах се в тези 17 нови платна да покажа нещо ново в рисунъка и който има очи, го открива и го вижда. В тях има скрити нюанси, които са много по-различни от всички предишни изложби“, казва в заключение Славейко Петров.
