Заплатите на учителите ще се повишат с 18 процента от януари следващата година. Това стана ясно след гласуването на бюджета, в който за увеличението са заделени допълнително 360 млн.лв. Според учителите новите възнаграждения са крачка в правилната посока, но е трябвало да стане по-рано, тъй като е отказало много преподаватели от професията. Още повече, че реалният труд, който те упражняват, остава скрит от погледите на обществото.
Ивелина Алекова от Русе е начален учител в основно училище „Отец Пайсий“. В професията е вече 30 години, защото я смята за призвание – въпреки трудностите, проблемите и ниските доскоро заплати.
„С течение на годините имаше промени в заплатите, имаше периоди, в които въпреки че бяха прекалено малки възнагражденията ни, на всичко отгоре не ги и получавахме, много наши колеги се преориентираха – станаха шивачки, станаха продавачки. По-малката част оцеляхме“, казва тя.
Колегата й Пламен Георгиев е учител едва от 4 години. Като млад баща на три деца признава, че парите, дори и с увеличението, не стигат.
„Ние сме хора с висше образование и мисля, че малко или много би трябвало да бъдем доста по-парично подплатени. На база положения труд предстоящото увеличение на заплатите, което очакваме, мисля, че трябваше да дойде доста по-рано в нашия сектор. При положение, че може би няма човек, който да няма заем, но когато се покрият месечните сметки, остава един съвсем малък бюджет, в който всеки един от нас трябва да направи така, че да се вмести. И живеем от заплата на заплата, това не е тайна за никой в България“, казва преподавателят.
Заплатата на Ивелина като старши учител сега е 955 лв. бруто, а от 1 януари тя ще получава вече 1120 лв. Пламен като млад учител в момента взема 920 лв., а новата му заплата ще бъде 1120 лв. Като се приспаднат данъци и осигуровки, сумата ще бъде по-малка. И двамата преподаватели не приемат общоприетото схващане, че получават много пари за малко работа. Не се виждат ангажиментите им, когато не са в часове, напрежението, проблемите в отношенията с част от родителите.
„Ние работим и следобед, работим с деца по различни проекти. Аз лично съм класен ръководител и се изисква от мен да оставам следобед, за да си работя по дневник, да видя как е протекъл денят на моите ученици, имаме извънкласни дейности и далеч не свършвам след биенето на последния учебен звънец“, казва Пламен Георгиев.
На базата на дългогодишния си опит Ивелина Алекова коментира, че не завижда на младите учители, защото започват в работа в една различна среда. „Днес децата са променени, родителите са променени, трудно е да се работи с деца и с родители. Дори бих казала, по-лесно ми е с децата, отколкото с родителите. Защото едно дете можеш да го промениш, можеш да го накараш да свърши нещо, но родителя не можеш“, споделя учителката.
Въпреки всички трудности обаче тя не би сменила професията си. „Виждаш си резултата от работата, от труда през тези четири години и винаги в първи клас , като започна , си казвам – Боже, тези деца са много трудни, не са като предишните, а в четвърти клас плача за тях“, казва тя.
Ниските заплати в образованието допреди няколко години доведоха до липса на преподаватели по природни науки, математика и чужди езици. Очаква се по-високите възнаграждения да върнат отново бившите учители към професията, която са напуснали.
