След налагането на ценностите (политическо равенство и лична свобода) на либералната демокрация Франсис Фукуяма провъзгласява „Краят на историята” в прочутата си книга със същото заглавие. Краят на Фукуяма предсказва, че всички ще живеем мирно и щастливо. Днес обаче 30 години по-късно картината не е такава, каквото си я представяше по-рано прочутият политолог. Наистина идва краят, само че не на историята, а на либералната демокрация, тя днес е заменена от неолибералната. Неолибералното схващане се характеризира със свръх икономическа свобода, чрез която корпоративните интереси увеличават постоянно икономическата си мощ, а ролята на националните правителства е отслабена. Правителствата вече не са в състояние да регулират възникващите социални конфликти, обезсилени са от концентрацията на корпоративна мощ. На корпоративния интерес е позволено всичко -да замърси природата в определена местност, да експлоатира местното население, да нанесе вреда във всякакъв аспект и когато вече не му е икономически изгодно, да изтегли дейността си от конкретната местност, освободен от всякаква отговорност за нанесените щети. Такава е пазарната логика, а за Волфганф Щреек налагането на тази логиката като логика, която няма алтернатива, е форма на символно насилие, което новите тоталитаристи упражняват върху нас- по принцип тоталитарните схващания не приемат наличието на каквато и да е алтернатива.
Капитализмът в неолибералната му форма руши демокрацията, неговата логика е ограничава до реализирането на лична изгода- АЗ да съм добре, дори когато другите не са, а политическите отношения се организират около разбирането за НИЕ. В неолибералната система солидарността е мръсна дума, а личната изгода е висша ценност, такъв тип съществуване е плоско и ограничено- „Добродетелта на егоизма” по Ранд е невалиден в сферата на политическото. Добродетелта на неолибералния егоизъм унищожава ценностите на либералната демокрация, като произвежда политически неравенства, в основата на които е икономическото превъзходство- „големите пари” са свръх представени в политиката, за сметка на другите. Политическите решения са ограничени до полето на НИЕ в контекста на корпоративната частна изгода, а не в политическото НИЕ на обществения интерес. Демокрацията обаче е разположена във второто НИЕ!
Икономическите програми на Милтън Фридман за минимална държава с нерегулираните пазари и икономика, която е следвана от Маргарет Тачър и Роналд Рейгън, показват необходимостта от алтернатива на неолибералното измерение на капитализма. Сляпото следване на логиката на пазара подсказа за необходимостта от възвръщането на програмите за преразпределение на доходите, които да компенсират възникналите неравенства- така смята Фукуяма 30 години след „Краят историята” и не говори вече за край, а за началото на социалната демокрация. Социалната демокрация днес е предпоставка за съживяването на ценностите на либералната. Двете, ако се обединят срещу неолибералния капитализъм, могат да го надвият. Въпросът е: Днес способни ли са обществата да произведат дебат за възвръщането на социалните функции на националната държава? Дебатът е възможен и в десните разбирания за политиката освен, ако десните не са склонни да жертват идеалите на либералната демокрация- личната свобода и политическо равенство в полза икономическата логика на нерегулирания пазар, т.е в името на неолибералната система. В днешното неолиберално измерение на демокрацията интересите на малцинството (свръх богатите) са по- представени и защитени в политическите решения от интересите на мнозинството. (политическото равенство е нарушено) Неограничената свобода на едрия капитал му дава възможност в името на печалбата да измества фиктивно дейността си в офшорна зона, за да намали размера на данъците, които плаща, а същевременно да използва евтиния работен труд в друга страна, а в трета да реализира печалбата си. Каква процентна част от съвременното общество има свободата да избегне данъците, да намали цената на труда, който трябва да заплати? Отговор: Нищожна! За останалите остават последствията от неолибералното поведение в минималната държава, в която печалбата е преди здравето и природата. В тези общества днес виждаме руините на либералната демокрация, мнозинството от хората и националните държави са беззащитни и уязвими за сметка на корпоративните интереси. А отказът на десните от такъв дебат ще е симптом, че са се превърнали в прикрити тоталитаристи (за тях говори В. Щреек), които вярват, че логиката на пазара е без алтернатива.
И все пак аз мисля, че Волфганф Щреек не греши, като казва, че бъдещето ще е на антикапиталистическите и постнеолибералните движения. Да видим кога ще назрее моментът….
Автор: Станислав Тодоров, 
докторант по политология в СУ „Св. Климент Охридски”