Първата ни среща с Брюж беше емоционална, защото много сме слушали и чели за града. Той наистина е прекрасен – с особена атмосфера, с лебеди в каналите и файтони по малките старинни улички в центъра. Естествено, че опитахме задължителните хрупкави белгийски вафли, които открихме, следвайки маршрута на файтон с туристи. Намерихме ги в тясна уличка с опашка пред отворено прозорче вечерта. Преди това похапнахме традиционното за Фландрия телешко, комбинирано с белгийска бира. Навсякъде бе пълно с хора, а цветята, каналите и полъхът на историята от всяка сграда те карат да преживееш по свой собствен начин Брюж.
На следващия ден рано сутринта потеглихме към следващата спирка от пътешествието – френската столица Париж. Тук е моментът да кажем, че пътуването с влак чрез безплатния Interrail pass си има особености. Повечето влакове са без резервации на места, но при високоскоростните почти винаги има изискване за закупуване на седалка. При проверка на билетите, ако няма такава резервация, пътникът или се глобява, или се смъква от влака. Глобата я плащаш на място на кондуктора.
Пътуването мина гладко, френските влакове нямаха такива закъснения, които да те изправят на нокти при прекачването. При един от случаите, когато все пак се стигна до чакане на влак близо 30 минути, на гарата от високоговорителите на няколко пъти се извиняваха на пътниците и обясняваха причината – пътник е получил инфаркт и се е наложило да му бъде оказана медицинска помощ, след което да бъде транспортиран до болница. В самия влак също се извиниха за закъснението и успокояваха, че връзките с другите дестинации няма да бъдат изпуснати, тъй като останалите композиции ще изчакат пристигането на закъснелия влак.
За Париж бяхме предвидили два дни, тъй като не е нова дестинация за нас, но е място, където винаги е хубаво да се завърнеш. Проблем се оказа намирането на хотела, който уж трябваше да бъде съвсем близо до жп гарата Paris Nord. Той наистина беше близо, но ползването на Гугъл картите лично за мен беше грешка – въпреки зададения най-кратък маршрут, Гугъл ни накара да направим една голяма обиколка, докато стигнем. Във Венеция, след загубени 40 минути и въртене в кръг, се успокоих, че не сме само ние в това положение. Почти всички се бяха вторачили в телефоните и картите на тях и се опитваха да стигнат до крайната си цел. И като нас – вървят, спират, пак гледат, сменят посоката… И въпреки че синът ми бе категоричен, че Гугъл картите са най-добрият начин да се стигне до крайната точка, аз все още харесвам хартиените карти, които си ползвахме без проблем, когато нямаше телефони с интернет.
Любимият ми Париж този път ми навя известна тъга. Навлизането масово на електрическите тротинетки по улиците прави напрегнато движението на пешеходците по тротоарите, съчетани с велоалеи. Общественият транспорт е препълнен с хора, а някои от обичаните от мен места този път бяха лишени от очарованието си. Чаках с нетърпение да изпия едно кафе на Монмартър, сред художниците, които всеки път ни ухажват още от Сакре Кьор да ни нарисуват портрет. Е, не пих кафе и не бях заобиколена от художници. Площадът, където рисуват, рязко е превзет от заведения и артистите са избутани по периферията. И не са толкова много, както преди няколко години, при последното ни идване в Париж. Не намерих романтиката сред пълните маси на ресторантите и предпочетох да се разходя в друга част на града – покрай Сена и остров Сите, докато синът ми се впусна в обиколки на магазините за рояли.
Кметството на Париж ме посрещна с олимпийските кръгове, в подготовка за Летните олимпийски игри през 2024 г. Оттам се отправих към катедралата Нотр Дам – Парижката Света Богородица, където преди няколко години преживях емоцията да посрещнем вътре нощта на Възкресение Христово. Днес катедралата е затворена заради пожара, унищожил част от монументалния архитектурен шедьовър, а оградните пана показват в снимки какво е причинило бедствието. И тази гледка натъжава безкрайно.
Но Париж никога не спи и никога не можеш да скучаеш, когато си там. Затова се отдадохме на дребни удоволствия – след като сме били на прожекцията на „Междузвездни войни“ само преди няколко дни, логично беше да се отправим към магазина на „Дисни“ на „Шан-з-Елизе“. Там бяха задължителните снимки с клонираните войници на имперската армия, но не успяхме да си купим тематични сувенири, защото не ни допаднаха. Айфеловата кула също беше в списъка, защото без нея не може – тя е задължителното доказателство за парижко приключение. Най-приятната част беше вечерята в заведение в пресечка на „Шан-з-Елизе“, където пихме по чаша френско вино, хапнахме и завършихме с шоколадово суфле със сладолед.
За храната във Франция няма какво да говорим – там всичко е вкусно, но най-необичайното ни кулинарно преживяване беше отново с десерт. Решихме да опитаме baba au rhum, за който единственото беше ясно, че е нещо с ром. Сервитьорът не успя много да ни обясни какво точно ще ядем, но ние се хвърлихме в предизвикателството, за да установим с изненада, че това всъщност си е реване, само че сиропирано с ром и гарнирано със сметана.
След два дни в Париж беше ред на нови френски преживявания, този път в сърцето на Франция….
А първата част на пътешествието може да прочете тук – Приключението DiscoverEU: Да обиколиш Европа с влак /1 част/
