Ансамбъл „Музика Нова“ под диригентството на Драгомир Йосифов ще има концерт тази вечер в програмата на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“ в Русе. От 19:00 ч. в зала „Европа“ музикантите от ансамбъла ще представят програма, която обещава да се превърне в специално фестивално събитие със серията от световни и български премиери на творби от емблематични фигури в европейската и българската музика.
Ще прозвучат произведенията: Анатол Виеру (1926-1998) – Craciun/Рождество за цигулка и пиано, Галина Устволская (1919-2006) – Dona nobis pacem. Composizione N1 за пиколо, туба и пиано, Алфред Шнитке (1934-1998) – Менует“на троих“ за струнно трио, С. Пиронков-син (1965) – Zones d’approche за кларинет, фагот и пиано (българска премиера), Антон Веберн (1883-1945) – Детска пиеса за кларинет и чело, Драгомир Йосифов (1966) – petites pas pour Petipa за фагот и пиано, Божидар Спасов (1949) – HammerRemix за ансамбъл (премиера), Алфред Шнитке – Вариации за струнен квартет (българска премиера).
Ето как диригентът описва програмата, която е подготвил за фестивала в Русе: „Заглавието на този концерт би могло да е „как се композира с чук“. Разбира се, парафраза на Ницшевото подзаглавие на „Залезът на божествата“, разбира се – препратка към Бетовеновия маниер да композира, разбира се – намек за Голяма соната за пиано с чукчета оп. 106, Hammerklavier-sonate; разбира се – бруталното скулптиране на звука от Устволская, идеята за фаготова челеста!! (чукчета пак) в моята пиеса. Искрите, които инструментите хвърлят под чукчето на Пиронковото въображение. Покъртителното явление на Бетовеновата соната сред пиесата на Божидар Спасов, извикана от глаголически заклинания, магическия звук на тибетските купи за медитация. Трагическите разсъждения на Шнитке – черно в Менуета, отвъдно бяло във Вариациите. Тези Вариации, които заедно с мъничката, транскрибирана от мен клавирна пиеска на Веберн и „Рождество“ на Анатол Виеру образуват нежния детски триумивират в концерта. Макар и детството като second childishness.. and mere oblivion.
Сонатата на Виеру (камбанките на снежното детство, удивлението от формите на снежинките, вихрушката на забравата и упокоя) искам да изсвирим като спомен и сбогуване с Марин Бодаков“.
