Младите българи, които живеят в Нидерландия, отидоха до урните в секциите по градове, за да дадат своя глас за една по-хубава България. В по-малките градове като Грьонинген например, желаещите да упражнят правото си на вот са били двойно повече от записаните първоначално в списъка.
Ето какво разказа Гергана Антова, председател на СИК в Грьонинген, пред кореспондента на Русе Медиа Николай Димитров. Пианистът от Русе, който е студент в Консерваторията „Принц Клаус“, влезе в ролята на журналист специално за изборния ден.
„Не сме очаквали да има толкова голяма избирателна активност, но от сутринта идват постоянно хора, предимно студенти. Денят е много натоварен, до обед имахме 150 човека, до довечера още толкова. Това е доста голям брой за избирателна секция в по-малките градове като Грьонинген. Оптимистично настроени сме. Около 100 човека бяха в избирателните списъци, вече сме ги надвишили, постоянно се допълват, тъй като идват нови хора и попълват декларации, че искат да гласуват“, каза Гергана Антова.
Самата тя е част от огромна мрежа от доброволци по цял свят и когато са се свързали с нея да се включи в подготовката на изборите, тя не се е колебала. „Доброволците се кандидатираме да бъдем членове на СИК. За мое огромно щастие мен ме одобриха и станах председател на СИК в Грьонинген. Други за съжаление, в по-големите градове, не успяха, тъй като бяха изместени от партийно представени лица. Ние сме една огромна група, които организираме процеса, търсим зала, свързваме се с общината за корона мерките. Отделно получаваме подкрепа и от посолството“, разказва още българката.
Залата, която са избрали за секция, не е случайна. Тя се е ползвала и друг път за избори и е била българско училище. Мястото се ползва за сбирки на жителите от района, които се събират там и обсъждат важни теми за квартала си.
А ето какво споделят и студентите, които днес гласуваха в секцията:
Симеон Симеонов, студент по музика: Гласувам, защото ако искам да имам изисквания към политиците, трябва да се гласува. Искам да има повече прозрачност на политическите процеси, ясно установени човешки права, които да не се нарушават по абсолютно никакъв начин. Лично бих се радвал да видя някаква по-ясна и целенасочена политика по отношение на културата.
Теодор Тошков, студент по джаз барабани: Смятам, че това е единственият начин, по който може да се постигне промяна в нашата държава. Всеки от нас има тази отговорност за едно демократично общество. Това е моят начин да упражня това мое право. Искам, тъй като съм човек на изкуството, да се обърне повече внимание на културата. Което не означава само по-голямо заплащане за оркестрите, а и повече да се подкрепя културата и да се дадат повече възможности за изява на млади хора.
Виктория Даскалова, студентка по цигулка от Русе: Като пълнолетен гражданин за първи път упражнявам правото си на глас. Бих искала да има някаква промяна в България. Образователната система, културата, по-високи пенсии и заплати, защото е жалко, особено за възрастните хора, които са работили цял живот, да получават мизерни пенсии. Също така и за хората, които имат образование и са специализирали в дадена област, да получават достатъчно високи заплати за квалификацията си.
