Ентусиасти от Русе направиха интересен поход по нова пътека от Нисово до Сваленик през почивните дни. Идеята е „По Върховете“ и Ruse GO, които разчистиха част от растителността между двете населени места и изминаха 23 км. Следващия път възнамеряват да започнат от Сваленик в посока Нисово, за да свържат разчистените пътеки.
Русе Медиа публикува интересния разказ за преживяванията на участниците, написан от председателя на Ruse GO Иван Белчев.
„Решихме да се поизморим и да се пробваме да изминем разстоянието от Нисово до Сваленик по една нова за нас пътека. По предварителна информация ни очакваше джунгла след Големия Нисовски манастир.
В 9 часа се събрахме петнайсетина души и заедно закрачихме по калния път към скалните манастири. Влажно време. Голямата почивка я комбинирахме с изкачване до пещерите на монасите-отшелници. Дотук добре.
Извадихме кой каквото си носеше – ръкавици, триони, лозарски ножици и тръгнахме към дивото. Придържахме се близко до реката, за да не се изгубим. Тук няма маркировка. Ние щяхме да създадем нов път. Още в самото начало нагазихме в тресавище и трябваше да търсим нова посока. Лесно я открихме и по-късно там сложихме табелки, предоставени ни от клуб Академик.
В гората видяхме първите следи от диви прасета, елени и сърни. Животинският свят е богат – черен щъркел, патици, орли, водни змии, чакали и др.
Намерихме „нашата поляна“, която е обградена от вековни дървета и скали.
Продължихме напред, но времето се стопли и жаркото слънце зачерви вратовете ни. Умората почна да се усеща, но неизвестността ни привличаше да продължим.
Рязахме клони, премахнахме сухи дървета и картографирахме маршрута (скоро ще го видите в сайта на Ruse GO).
И така стигнахме гората. Не бяхме изминали и половината път, а часът наближаваше 14:30. Дадохме си време до 16 ч и после трябваше да се върнем. Решихме да се качим отгоре на скалите през гората.
Там ни очакваха красиви гледки към реката и отсрещните пещери. Избрахме си и „наш връх“, за който му търсим име. Очакваме предложения.
Повървяхме още малко и се спряхме на едно живописно място, под което се криеше пещера. В нея капеше вода и имаше множеството паднали камъни. Опасно място, което можеше да се срути всеки момент.
След толкова много впечатления пътят обратно беше сравнително с бързо темпо и зажаднели търсехме термоса ми, който изгубих на отиване.
Изморени, но щастливи, след 10 часов преход бяхме отново на паркинга. Термосът беше намерен от групата, която тръгна обратно малко по-рано и си разделихме от топлия ми чай.
Не споменах, че за първи път видях черен щъркел. Тази величествена птица се среща в тези земи и ни удостои с полета си, търсейки храна за малките си. Кръжейки над нас, към нея се присъединиха и два мишелова, с които заедно проучваха терена.
Благодарност на Кольо от групата По Върховете, който инициира цялото това приключение.
Инфо за следващия ни поход ще бъде публикувано на страницата на Ruse GO във вторник късно вечер.
Коментари