В Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в Русе, в рамките на Шестия литературен фестивал „Писмените съкровища на Долен Дунав“, беше открита документалната изложба „По стъпките на русенските книготърговци (1878 ‒ 1944)“ по идея на доц. Васил Загоров.
Книготърговията е най-невидимата част от житейския цикъл на книгата. Книготърговецът не може да се мери нито със славата на автора, нито с финансовите резултати и публичността на издателя. Въпреки съществената си роля за комуникационния цикъл на книгата у нас, той седи кротко в ъгъла на историята и чака своето признание. Именно, за да изглади тази историческа несправедливост в очите на Клио, Регионална библиотека „Любен Каравелов“, Русе реши да представи на своите читатели изложба, отразяваща образа на русенските книготърговци в периода от 1878 до 1944 г. Това са времена, в които град Русе продължава да бъде водещ икономически и културен център на третата българска държава, в който животът буквално кипи. В града се отварят множество книжарници, които да задоволят жаждата за знания и любопитни истории на гражданите на Русе.
Книготърговията в Русе започва още с Христо Г. Данов, който в името на фирмата си изрично изписва, че има клон в дунавския град. В „Български алманах“ за 1892 г. има регистрирани трима книжари, като наред с Данов са записани Спиро Гулабчев и А. Димитров. В същото издание за 1896 г. имената на книготърговците се увеличават с Перец Алкалай, Спас Димитров и Леон Герщайн до общо шестима. В големия илюстрован „Търговско-индустриален алманах на Царство България“ за 1911 г. за първи път се появява името на най-изявения в градски и национален мащаб русенски книготърговец – Симеон Симеонов. Редом до него в същото издание се виждат имената на книжарница „Балкан“ на Пеню Гужгулов, Алтер Герщайн, А. Димитреску, Братя Златеви, книжарница „Паранс“ на И. Калк, Хаджи Михаил Костов. Имената в търговското издание показват ясна поколенческа смяна в средите на русенските търговци, а също и появата на книжарници, които носят собствени имена, а не тези на притежателите си.
Според адресната книга на град Русе през 1936 г. в града вече има 17 книжарници, като 8 от тях имат собствени телефонни номера, което означава, че практикуват книгопощенски услуги.
Сравнението на тези списъци ни дава доста пълна представа за книготърговията в Русе до 1944 г. По тях може да се реконструира географската концентрация на книжарниците на съвременната карта на Русе. Същевременно трябва да се има предвид, че повечето алманаси събират такси за публикуването на информация и чисто теоретично могат да не съдържат имената на всички юридически лица, продаващи книги. Така или иначе, очертаната книготърговска картина показва ясна динамика, постоянно развитие на бизнеса и силна конкуренция.
Активно работеща книжарница през 80-те години на ХІХ век е „Тодоров, Недялкович и др.“ в Търново и Русе. Дружеството също е и издател. В изложбата са включени 2 книги от тази книжарница „Граматика на новобългарския език“ на Иван Момчилов и комедията „Килия“ от Илия Христович.
С печата на книжарницата на А. Димитров е романът на Алфонс Доде „Молодой Фромон и Рислер старший“, издадена през 1877 г. в Санкт-Петербург. Интересен е екземплярът на том 2 на „Записки по българските въстания“ от Захари Стоянов, издаден в Русе през 1887 г. в печатницата на Наталия Каравелова. На него е поставен печат „Книжарница и книговезница А. М. Пиперов“.
Популярната в Русе книжарница „Симеон Симеонов“ е официално регистрирана на 16 септември 1900 г. Симеон Симеонов освен книготърговец издава и книги. Той е автор на ценни рекламни брошури за Русе – „Русе в миналото и днес“ и „План-указател на Русе“ с известната карта на града от 1929 г., които могат да се видят в изложбата. През 1912 г. в Русе пристига Никола Даков – племенник на Симеон Симеонов, който през свободното си време помага в книжарницата на своя вуйчо. От 1924 г. до 1940 г. той е управител на тази книжарница. Въвежда систематично подреждане на книгите по отдели и картотекирането им в 18 чекмеджета. На тази основа се отпечатват каталози, които се разпространяват из цяла България. Това е единствената в страната книжарница, която работи по този начин. Каталозите, представящи наличната в книжарницата педагогическа, земеделска, техническа, въздържателна, драматическа и детска литература са представени в изложбата. Своя опит в уредбата на книжарниците Даков споделя в ръководството „Книжарят и книгата“, което също е част от изложбата.
Никола Даков е един от най-големите дарители на библиотека „Любен Каравелов“. Той подарява 257 книги, които са ядрото на Старопечатния фонд на библиотеката и много други, издавани в края на ХІХ и началото на ХХ в. Една част от тях са показани в изложбата и са с „Еx Libris Никола Даков Русе“, който идентифицира собственика на книгата.
На 9 май 1942 г. Симеон Симеонов и Никола Даков основават събирателно дружество, което е една от на най-старите фирми в книжарския бранш – „Книжарница Симеон Симеонов & Никола Даков“.
Експозицията включва заглавия, които разкриват тематичното многообразие на книгите, продавани в двете книжарници „Симеон Симеонов“ и „Симеон Симеонов & Никола Даков“ – от произведения на български и чуждестранни класици, история на театъра, исторически изследвания до техническа и земеделска литература. Представени са произведения от Вазов, Йовков, Яворов, Каралийчев, Шекспир, „Коледна приказка“ на Чарлз Дикенс и съвсем различните по тематика: „Производство на българско кисело мляко“, „Ягодовата култура“, „Ръководство по кинематография“ и др.
По книгите може да се проследи и как се е променял печатът на книжарницата на Симеон Симеонов, с който е удостоверявана тяхната принадлежност. В най-старите книги печатът е елипсовиден с орнаменти, с текст „Книжарница Симеон Симеонов Русе“ на български и латиница. След това печатът е с по-големи букви и леко скосени в двата края и най-масовият печат, поставян на книгите, е с обикновен шрифт „Книжарница Симеон Симеонов“ Русе“.
Книжарниците в Русе за периода 1878 – 1944 г. и тематичното разнообразие на предлаганите заглавия е сигурен знак за културното развитие на града и поддържането на сериозна читателска аудитория.
Шестият литературен фестивал „Писмените съкровища на Долен Дунав“ се осъществява с финансовата подкрепа на Община Русе.
