Във Втори корпус на Русенския университет „Ангел Кънчев“ се проведе кръгла маса на тема „ЕДНО: Едно дете, един план, един координатор“, посветена на едноименния проект за интегрирана подкрепа на деца с комплексни здравни потребности и техните семейства. Проектът предлага разработването на пилотен модел в Русе, който да свърже здравната, образователната и социалната система и да осигури координиране на необходимите грижи и услуги около конкретните потребности на детето.
Водещ на срещата беше психологът Дария Иванова, част от екипа на „ЕДНО“. Главният изследовател по проекта Ивелина Симеонова, докторант в Русенския университет „Ангел Кънчев“ с интереси в областта на управлението, интегрираната подкрепа и координацията на услуги за деца с комплексни здравни потребности, се включи чрез видеоконферентна връзка от Полша. Двете представиха основните принципи на проекта и предложението за модел, при който всяко дете да има един интегриран план, един координатор на подкрепата и свързан екип от специалисти.
На кръглата маса присъстваха кметът на община Русе Пенчо Милков, акад. Христо Белоев – почетен ректор и председател на Общото събрание на Русенския университет, директорът на дирекция „Образование и култура“ в Община Русе Цветослав Димитров, началникът на отдел „Здравни дейности“ Искра Иванова, представители на здравната, образователната и социалната сфера, специалисти, както и родители на деца със специални образователни потребности и физически увреждания.
В дискусията Пенчо Милков подчерта, че комплексните потребности на децата не могат да бъдат обхванати от една институция или решавани поотделно, а изискват цялостен и системен подход. По думите му бъдещият модел трябва да бъде прост, приложим и ориентиран към семейството, като целта не е създаването на нова система успоредно на съществуващите, а намирането на работещ начин здравната, образователната и социалната подкрепа да действат свързано. „Нито една институция сама не може да обхване всички потребности на едно дете и да осигури необходимата подкрепа на неговото семейство. Затова е нужен цялостен подход, при който различните системи не работят на части, а действат свързано. Моделът трябва да бъде прост, приложим и ориентиран към семейството. Родителите задължително трябва да участват в неговото разработване, защото именно техният практически опит най-точно показва къде се прекъсва връзката между институциите, къде се губят време и информация и къде се натрупва ненужна административна тежест. Ако успеем да определим кой поема следващата стъпка, какво точно трябва да бъде разработено и в какъв срок, тази среща ще има конкретен резултат. Задачата ни е ясна – не семейството да координира системите, а системите да се координират около детето“, заяви Пенчо Милков.
В основата на проекта „ЕДНО“ е разбирането, че здравеопазването, образованието, социалните услуги, рехабилитацията, специалистите и семейството не трябва да действат като отделни звена, а като свързана система около детето. Предложението не предвижда създаването на нова институция, а по-добро взаимодействие между вече съществуващите услуги и структури.
Моделът е насочен към деца с продължителни или трайни състояния, които се нуждаят от помощ от различни специалисти и от постоянна подкрепа в ежедневието. Тя може да включва медицински прегледи, физиотерапия и рехабилитация, помощни средства или ортези, подкрепа за движението, комуникацията и развитието, както и специални грижи и адаптации. В тези случаи семействата често сами трябва да организират множество терапии, прегледи и контакти с различни институции.
Сред основните предложения по проекта са въвеждането на координатор на подкрепата, който да помага на семейството при организирането на необходимите услуги, изготвянето на единна комплексна оценка на потребностите на детето и семейството и разработването на индивидуален интегриран план. Акцент беше поставен и върху по-добрия обмен на информация между институциите, участието на родителите в планирането и проследяването на потребностите и напредъка на детето.
По време на дискусията родители споделиха практическия си опит и трудностите, с които се сблъскват при взаимодействието със здравната, образователната и социалната система. Техните наблюдения очертаха конкретни проблеми при търсенето на информация, координирането на различни услуги и преминаването между отделните институции. Участието им е съществена част от разработването на модел, който да отговаря на реалните потребности на децата и техните семейства.
Сред очакваните следващи стъпки са създаването на междуинституционална работна група, определянето на обхвата на пилотния проект, разработването на конкретен механизъм за координация и рамка за индивидуален интегриран план, както и уточняването на участието на специалистите, институциите и семействата. Целта е обсъдените предложения да бъдат превърнати в конкретни действия за разработване и последващо пилотно прилагане на модела в община Русе.
