Русенецът Веселин Топалов, световен шампион по шах, празнува 50 години. По този повод Държавен архив Русе припомня биографията му и показва снимки от първите му успехи на шахматната дъска.
Веселин Александров Топалов е роден на 15 март 1975 г. в Русе. Баща му, който е шахматист-любител, от най-ранните му години го въвежда в тайните на играта. Започва да играе шах още в детската градина, а от 1982 г. вече активно се занимава с този спорт. Негов първи треньор е м.с. Димитър Синабов.
Като ученик в ССУ „Майор Атанас Узунов“–Русе получава подкрепата и започва да тренира при международния майстор Петко Атанасов. Няколко поредни години Веселин Топалов е републикански шампион. Едва 12-годишен той става майстор на спорта. „Топалов-запомнете това име“ е текст изписан под снимката му, поместена в шахматното списание „64“. Поводът е спечелването на голямата награда от българския ученически отбор на международни отборни състезания, проведени в памет на световния шампион Т.Петросян.
Две години по-късно, през 1989 г. в Агуадиля (Пуерто Рико) Веселин Топалов става световен шампион за юноши до 14-годишна възраст. Той е първият български медалист в историята на мъжкия шахмат. В Русенския държавен архив се съхраняват снимки от този непостигнат до тогава от българин успех на младия русенец.
Още от първите си изяви в шахмата В. Топалов става любимец на спортните журналисти. Те не пропускат възможност да поздравят с успехите Топалов, да отбелазват възторжено постиженията му в местния вестник „Дунавска правда“. В публикация от м.август 1989 г. Захарина Захариева възкликва: „Каква радост донесе това момче не само на русенския шахмат, но и на цяла България! Какъв нескончаем изблик на възторг бяха тези дни, докато чакахме неговото завръщане! Треньорът му, неговите родители, брат му, целия състав на секция „Шахмат“, ръководството на ДФС „Дунав“, директорът на ЕСПУ „Вела Пискова“, неговите съученици и приятели… въобще всички, които познават това скромно и вечно усмихнато момче, ликуваха…“.
Това е само началото. Забележителните успехи на В. Топалов на международната шахматна сцена през 90-те години на XX век с право го нареждат сред най-силните шахматисти на света. През 1990 г. в Сингапур печели световната вицешампионска титла за юноши до 16-годишна възраст. Става балкански шампион за юноши през 1991 г. в Дурас, Албания. През 1992 г. от ФИДЕ получава гросмайсторска титла.
Особено паметна за него, а и за българския шахмат, ще остане 1996 г. В. Топалов печели или поделя първите места в шест супертурнира, като достига до четвърто място в световната листа и е номиниран с №2 за шахматен оскар, след световния шампион Гари Каспаров. Веселин Топалов има в актива си победи над всички супергросмайстори в света, факт с който друг български шахматист до момента не може да се похвали. Той е победител в Мадрид през 1994, 1996, и 1997 г., Дос Ерманас (Испания) – през 1996 г., Новгород (Русия) – през 1996 г., Виена – през 1996 г., Амстердам – през 1996 г., Антверпен (Белгия) – през 1997 г., Монако – през 2001 г. и Дортмунд (Германия) – през 2001 г.
През 2000 г. В. Топалов е обявен за почетен гражданин на Русе. Той е награден със статуетката „Феникс“ от Министерството на спорта през 2004 г., а на следващата през м. май получава значка „Златна България“ и почетен плакет на гр.Варна. През септември 2004 г. е избран за капитан в Първия световен шампионат по шахмат между хора и компютри, проведен в Испания.
На световното първенство в Триполи (Либия) през 2004 г. печели бронзов медал. През март 2005 г. заема второ място на супертурнира в Линарес с равен брой точки с Гари Каспаров и победа над него. Топалов печели и първия супертурнир, проведен в България- Мтел мастърс 2005. Поканен е да участва в световното първенство в Сан Луис, Аржентина, което се провежда по кръгова система. Очакванията са за заплетена борба между Топалов, Ананд и другите супериграчи в турнира, но поради постигнатия невероятен успех от 6,5/7 точки Топалов побеждава конкуренцията и става световен шампион по шах.
След спечелването на титлата, в интервю за в. „Ню Йорк Таймс“, българинът казва, че предимството му пред останалите е, че знае как да губи. „Губил съм в красиви партии, и съм се чувствал горд с играта си.“ „Винаги ще търся победата на границата на възможностите ми“ е неговия принцип. За изключителните си постижения през годината Веселин Топалов е награден с най-високата награда в шаха – Шахматен Оскар за 2005 г. Той е първият и единствен българин, носител на това отличие и на званието „Световен шампион“.
През януари 2006 г. Веселин Топалов достига ЕЛО 2801 и се нарежда сред малцината шахматисти, преминали границата от 2800 т., на второ място в топ 100, непосредствено след Гари Каспаров. През 2006 и 2007 г. той отново печели първо място в супертурнира „М-Тел Мастърс“, през 2008 г. – второ, а през 2009 г. – трето място. Най-високият личен коефициент ЕЛО на Топалов в топ 100-класацията на ФИДЕ е 2813. Той го достига два пъти: през юли – октомври 2006 г. и юли – октомври 2009 г.
През 2020 г. българския гросмайстор В. Топалов попада в класацията на 50-те най-велики шахматисти на всички времена. Списъкът е изготвен от експерти в най-голямата шахматна общност в света. В. Топалов е класиран на 21 място сред най-големите имена в спорта на белите и черни фигури.
Ние, русенци, с основание можем да се гордеем с постиженията на В. Топалов, чиито изключителни успехи повишиха рязко престижа на българския шахмат. И да му пожелаем здраве, още спортни успехи и лично щастие на неговата 50-годишнина – 15 март 2025 г., казват от Държавен архив Русе.
Снимките са от фонд 788-Окръжен център за фотопропаганда фотообслужване-Русе, съхранявани в Държавен архив Русе. Те са от 1989 г. след като В. Топалов става световен шампион за юноши до 14 г. възраст в Агуадиля, Пуерто Рико.
