СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“ в Русе не изпрати своите абитуриенти вчера. Както стана ясно, Педагогическият съвет на училището е взел да отмени изпращането на дванадесетокласниците заради силния шум, вдигнат от тях през последния им учебен ден, както и от изрисуваните с послания няколко класни стаи.
Планираното празнично изпращане не се е състояло, въпреки че зрелостниците са се извинили многократно, признали са грешката си и са пребоядисали компрометираните места в класните стаи.
Случаят породи много дискусии в социалните мрежи. Част от русенци подкрепят решението на Педагогическия съвет, като заявяват, че всеки трябва да се научи да носи отговорност за действията си, а други смятат, че решението е твърде сурово.
Ето позицията на родителя Петър Петров:
Нашите деца, които дълго се подготвяха за това събитие – с награди, цветя, сценарий и т.н. – не успяха да го изживеят. Нищо от това не се случи. Защо? Защото предишния ден се държаха като всички зрелостници, абитуриенти, завършващи ученици, младежи (или „вандали“, според директорката г-жа Добромира Николова), които преминават през този етап от живота си – шумни, весели и развълнувани от предстоящата промяна.
Типично, ще кажат някои от нас – но не и за Педагогическия съвет, разпореждащ се в това елитно училище в нашия град.
С невероятно „вдъхновяващи“ и „повдигащи самочувствието“ официални съобщения, учениците бяха уведомени, че са наказани и че тържество по изпращането тази година няма да има!
Да, очевидно решението е взето „демократично“, гласувано е, преброени са гласовете – поне така изглежда от едно от съобщенията.
Отлична работа, уважаеми дами и господа педагози!
След не толкова краткото предисловие, ето хронологията на събитията:
На 15.05 около 10 ч. трите паралелки – 12а, 12б и 12в – се организират и правят обиколка по коридорите на СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“, свирейки със свирки и скандирайки „обиди“ на древно-шумерски език, демонстрирайки, че могат да броят от 1 до 12, както и кой има бал. Завършват с оставяне на надписи около касите на класните стаи („вандализъм“), което предварително е уточнено, че ще бъде заличено впоследствие, без нужда от допълнително финансиране от ЕС.
Това – с вариации и понякога далеч по-груби действия като барикадиране на входове, изгаряне на униформи и т.н. – се случва всяка година по това време в други училища и в други градове. Но точно тази година „чашата е преляла“.
На 15.05 около 16 ч. е изпратено първото съобщение от г-жа Николова. В него учениците са описани почти като престъпници (вандали), а действията им се заклеймяват като едва ли не достойни за съд. Последствията от тези „безспорно укорими“ деяния довеждат до демонстрация на абсолютна власт – провежда се гласуване, като се търси мнение дори от педагози, които не са присъствали на събитието. Резултатите стават ясни от второто официално съобщение, изпратено на 16.05 около 11:40 ч.
От него става ясно, че всички завършващи тази година ще бъдат наказани – всичко, което са купили, подготвили, репетирали, отива „в канала“!
Уважаема г-жо Николова, няма как да не сте очаквали подобно поведение от абитуриенти. Смятам, че този „звуков, физически и психически стрес от безумния шум“ можеше, чрез предварителен разговор и обсъждане, да бъде канализиран в допустими – според Вас и Педагогическия съвет – рамки. Не беше нужно този дълъг път, тези години усилия и труд да приключат по толкова горчив, безславен и унизителен начин за завършващите.
Не знам какъв пример и каква поука дава г-жа Николова на бивши, настоящи и бъдещи възпитаници на СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“, но със сигурност демонстрира как властимащ може – и е в състояние – да унижи всеки, когото реши. Дори е отказала разговор с абитуриентите, които са искали да покажат възстановените (многохилядни?) щети и да се извинят за действията си.
Краят на съобщението от директорката е особено тъжен:
„Жалко, че сме допуснали нашите възпитаници да си тръгнат по този начин!“
Жалкото, г-жо директор, не е, че сте допуснали – а че сте принудили тези свои възпитаници да си тръгнат така – Вие, Педагогическият съвет и всички гласували педагози.
В този контекст изказвам благодарност към онези 11 члена на педагогическия състав, които са гласували в подкрепа на учениците – за човечността, разбирането и зрелостта, които демонстрирах
а в този труден момент.
Позиция на учениците, предоставена чрез Нели Дачева:
Във връзка с разпространените твърдения в медиите относно „вандалски прояви“ по време на изпращането на абитуриентите от СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“ – Русе, заявяваме ясно и категорично:
Никой не е чупил, рушил или увреждал каквото и да било. Няма дори едно реално увредено имущество.
Всичко, което направихме, бе да напишем с маркер имената си над касите на вратите – символичен жест, знак на раздяла, който ние самите изтрихме впоследствие. Това беше емоционален, но напълно безвреден израз на привързаност към мястото, което беше наш втори дом в продължение на 12 години.
В това училище няма нито едно проблемно дете. Випускът ни е съставен от изключителни млади хора – част от Младежкия парламент на град Русе, активни в културния живот, млади журналисти, носители на награди от национални състезания и конкурси. Ученици, които винаги са носили името на училището с чест.
Изпращането беше подготвяно от нас с месеци. Не беше инициатива на училището, както е в други гимназии – всичко беше дело на самите абитуриенти. Сценарий, идеи, закупуване на украса, дрехи, музика, подаръци за учителите – всичко финансирано и организирано от нас. Това беше нашето благодаря. А то остана нечуто.
Вместо разбиране и последен красив спомен – получихме отказ, грубо отношение и публично обвинение. Дори не ни беше позволено да подарим подготвените изненади на нашите преподаватели. Трудът ни, вложеното време и желание бяха отхвърлени.
Само преди месеци, когато един от класовете организира лично изпращане на своя класен ръководител с гайди и официална покана, това беше отразено в медиите с възторг, а ръководството на училището изрази гордост. Същите тези деца днес са нарочени за „вандали“. Защо?!?
Истината е, че емоцията ни беше напълно човешка и в рамките на приемливото, но представена в медиите тя беше преувеличена и украсена. В същото време, действия на други випуски от миналото – включващи пожарогасители, счупени чинове и мебели – останаха без последствия и без реакция.
Години наред сме представяли училището достойно. Не приемаме сега да бъдем осъждани и лишени от единствения момент, в който искахме да се сбогуваме по нашия начин – с уважение и любов.
Достойно изпращане заслужават всички, които достойно са били част от това училище.
Вълнението е нормално, неумението да знаеш кога и как до си изразяват емоциите е проблем. Не виждам защо следва да защитаваме поведението им и да оставим възможност това да се възприема за нормално поведение от следващите завършващи. Традицията, която имаме да правим помпозни изпращания и балове с духовата музика и кючеци си е една шеметна простотия…
Прави са за наказанието. Това не са първолачета, а вече зрели хора. Родителите, които ги защитават и те имат вина. Явно как са ги възпитали.